Правителството одобри въвеждането на изрична забрана за екстрадиция на български граждани в Закона за ратифициране на Европейската конвенция за екстрадиция от 2003 г.
За български гражданин ще се счита всяко лице, което притежава българско гражданство към момента на получаване на искането за екстрадиция.

Изменението се налага поради факта, че към настоящия момент няма единна концепция относно предаването на собствени граждани.
Българските съдилища във всеки конкретен случай тълкуват Конституцията и действащото екстрадиционно законодателство, като преценяват към момента дали да екстрадират български граждани или не.
Образувани са значителен брой производства за екстрадиция на български граждани, като на лице е възможност за създаване на противоречива съдебна практика.

През 1994 г., при гарантирано от Конституцията право на българските граждани да не бъдат предавани на друга държава за целите на наказателното преследване, България ратифицира Европейската конвенция за екстрадиция (ЕКЕ), открита за подписване на 13.12.1957 г. в Париж.

Тогава с декларация страната ни заяви, "че ще счита за гражданин по смисъла на конвенцията всяко лице, което притежава българско гражданство към момента на вземане на решение за екстрадиция".
През 2003 г. тази декларация е изменена, като правно релевантният момент за определяне на гражданството е този, в който е получено искането за екстрадиция.

През 2005 г. чл. 25, ал.4 от Конституцията на Република България е променен по следния начин:
"Български гражданин не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България".

От друга страна, съгласно влезлия в сила на 4 юли 2005 г. Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест, "не се допуска екстрадиция на български гражданин, освен ако това е предвидено във влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна".

Конституцията на Република България след изменението в чл. 25 сочи как точно да става това правно уреждане - чрез договор, по силата на който България и другата държава следва да предават една на друга собствени граждани.
Освен това, основният ни закон смята предаването на български граждани за изключение, а отказа за предаването им - за правило.
Поради това всички колебания трябва да се тълкуват в полза на правилото. Следователно, при тази правна уредба българските съдилища винаги би следвало да отказват екстрадиция на собствени граждани.

В Европейската конвенция за екстрадиция е предвидено право да се откаже екстрадирането на собствени граждани.

До настоящия момент всичките 46 държави, страни по конвенцията, включително и членките на Европейския съюз, са се възползвали от предоставеното им право да не предават свои граждани, като са направили изрични декларации в този смисъл.