гербът на ЖефаровичСофийска градска художествена галерия (СГХГ) представя сборна изложба графюри на Христофор Жефарович, Захарий Орфелин и Велко Михайлович.

Христофор Жефарович, чиято рождена дата е неизвестна, а умира през 1753 г., е йеромонах, книжовник и гравьор. Пребивава като странстващ монах. Пътува из Сърбия, Австрия, Русия и стига до Йерусалим. Има съзнание за общността на южнославянските народи, които смята за наследници на някогашната Илирия и работи за тяхното възраждане. Нарича себе си “ревнител отечества болгарското”, но казва и “отечество сербско наше”.

От особено значение за българския народ е издадената от Жефарович книга “Стематография” във Виена през 1741г. Тя представлява албум от гравирани образи на светци и царе: Методий, Климент, Наум, “Давид цар болгарски”, Стефан Неман, Георги Софийски и др., и държавни гербове на славянски и някои неславянски народи, между които тези на България, Сърбия, Русия и др.

Жефарович е първият български гравьор, а неговата книга “Стематография” е първата българска книга-албум със светско съдържание, илюстрирана с медни гравюри. Българският герб на Жефарович заляга в основата на държавния герб, приет от Учредителното събрание през 1879г.

Захарий Орфелин, починал 1785 г, е продължител на книжовното и графичното творчество на Жефарович. Името му е по-малко известно у нас, но създадените от него творби имат съществен принос за славянските източноправославни народи. Като график и просветител той оформя пътя на развитието на сръбската графика през втората половина на ХVІІІв.

Велко Михайлович живее и твори в Белград. Един от най-утвърдените представители на новата Сръбска школа в графиката. В периода 1979-2002г. е организирал 77 самостоятелни изложби.

Изложбата съдържа 8 гравюри на дърво от Христофор Жефарович, 8 на Захарий Орфелин и 34 на Велко Михайлович.