Поредица от събития стартира днес по случай 100 години от рождението на Никола Вапцаров.
В тях се включиха висшите ни държавни ръководители, венци и цветя бяха поднесени на гроба му в София и на Мемориала „Гарнизонно стрелбище", където големият наш поет е разстрелян през 1942 година.
В „програмата" на честванията обаче се откроява научна конференция, организирана от БАН, секция "Нова и съвременна българска литература" и Националния литературен музей.
В рамките на два дни в Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий" известни наши литературоведи ще представят своите изследвания и виждания за творчеството, идеологията и личността на Никола Вапцаров.
Сред тези, които ще четат доклади са Милена Цанева, Светлозар Игов, Димитър Камбуров, Георги Господинов, Еднив Сугарев, Катя Янева, Михаил Неделчев и др.
Освен всичко друго, Вапцаров е и най-превежданият наш поет, като поезията му се чете на 40 езика, въпреки това обаче съществува една огромна дупка - между 1984 - когато излизат последните преводи на поета в Англия и 2007 година, когато британското издателство „Smokestack Books" издава 28 стихотворения на Вапцаров в книжката Kino: The poetry of Nikola Vaptsarov.
Тръгна подписка за отмяна смъртното наказание на Вапцаров
Още...
Това са нови преводи, дело на Калина Филипова, Евгения Панчева и Биляна Курташева, като по молба на британското издателство подборът и предговорът са на Георги Господинов.
Позволяваме си да представим един кратък откъс от този предговор - обединил историзъм и поезия и припомнящ за последните дни на големия български поет.
„Рано сутринта на 4 март 1942 година тайната полиция арестува Вапцаров. Полицейската снимка в ареста, последната, която имаме от Вапцаров и която стои на корицата на настоящата книга, е направена същия ден.
Оказва се, че провалът в организацията е наистина голям. В продължение на четири месеца Вапцаров е разпитван в Дирекция на полицията, прави самопризнания, като се опитва да поеме вината изцяло върху себе си.
Зад решетките Вапцаров възстановява по памет и записва в тефтера си „Байер" и тетрадката „Сампа" новите си стихотворения, които са останали вън от книгата му. По тези последни преписи познаваме окончателните редакции на стиховете му.
Остават му няколко месеца живот. Написва стихотворението „Прощално" („Понякога ще идвам във съня ти") и първата строфа от „Предсмъртно" („Борбата е безмилостно жестока..."). Прави неуспешен опит за самоубийство в килията.
По това време майката на Вапцаров търси среща с цар Борис, който някога е гостувал в дома им в Банско, но безрезултатно.
Процесът започва на 6 юли, води се от Военен съд. Обвиненията са сериозни - сформиране на бойни групи, въоръжаване, подготовка за въоръжено въстание, саботажи и пр. Законът за защита на държавата е свиреп, особено с новоприетите допълнения за военновременно положение.
Този път Вапцаров кани за свидетел по делото една от най-авторитетните български поетеси, Елисавета Багряна. Двата основни въпроса, които Вапцаров задава, са „Стиховете ми имат ли художествена стойност и патриотична наситеност?" и „Представят ли принос за българската поезия?". Краткият положителен отговор на Багряна едва ли би могъл да промени хода на един процес, чийто присъди вече са били ясни.
Този път поезията губи процеса. Но до последно Вапцаров е държал да бъде запомнен като поет.
На 23 юли 1942 г. съдът прочита присъдата. Никола Вапцаров, заедно с пет от задържаните по този процес се осъждат за „противодържавни деяния" на смърт чрез разстрел.
„Присъдата е окончателна, не подлежи на обжалване и следва да се изпълни незабавно...", както гласи решението. Няколко часа по-късно Вапцаров дописва втория куплет на стихотворението „Предсмъртно".
„Разстрел, и след разстрела - червей...
Това е толкоз просто и логично..."
Но денят още не е свършил. Разрешават на един от осъдените на смърт, Антон Попов, да се ожени за своята годеница Росица. Вапцаров присъства на това кратко сватбено тържество. Успява да да се види за последно с майка си Елена и жена си Бойка. Час по-късно към 21,00 часа Вапцаров е разстрелян. Няколко часа след последната строфа, която пише."
dddddd
на 07.12.2009 в 16:54:34 #116Давай, Булава, още можеш, с повече патос.
dddddd
на 07.12.2009 в 16:49:13 #115nedko Нищо не си разбрал, интелигенцията е враг номер едно за комунистите, освен ако не е огняроинтелигентна. Поправи си изречението.
Бойчо
на 07.12.2009 в 16:47:18 #114Булавка, кълнеш като някоя стара циганка. Стегни се малко. Освен това не забравяй, че т.н. Преход го проведоха любимите ти комунисти. Дори седерасите, които толкова мразиш, се пръкнаха пак благодарение на тях. Аз за това ти казвам, че ако не бяхме станали комунистическа страна, никога нямаше да стигнем до това незавидно положение, нито като държава, нито като народ, ама ти не искаш да мислиш с главата си и да прозреш тази истина. Любовта към чуждите и комплексите ти пречат да прозреш очевидното.
Bender
на 07.12.2009 в 16:46:18 #113Коментарите под статията наистина къртят миФки.....Ей оправихте ми понеделнишкото настроение

Бойчо
на 07.12.2009 в 16:36:24 #112Булавка, предполагам, че ти пишеш от някой колхоз или от някой завод където редовно печелиш социалистическото съревнование, а мислите ти са подредени като съветска витрина от края на 80-те.

Mars
на 07.12.2009 в 16:34:16 #111ПРОЩАЛНО На жена ми Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя – вратите не залоствай. Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам – ще те целуна и ще си отида. ====================== Борбата е безмилостно жестока. Борбата както казват, е епична. Аз паднах. Друг ще ме смени и...толкоз. Какво тук значи някаква си личност?! Разстрел, и след разстрела – червеи. Това е толкоз просто и логично. Но в бурята ще бъдем пак със тебе, народе мой, защото те обичахме! 14 ч. – 23.07.1942 г. С КАКВО ПРАВО СИ СПОМНЯТЕ ДНЕС ЗА НИКОЛА ВАПЦАРОВ? ВИЕ, КОИТО РАЗСТРЕЛЯХТЕ НЕ САМО ТЯХ - ДВАНАДЕСЕТТЕ АНТИФАШИСТИ: АНТОН ИВАНОВ, АНТОН ПОПОВ, АТАНАС РОМАНОВ, ПЕТЪР БОГДАНОВ ... , НО И ЦЕЛИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД И ГО ПРЕВЪРНАХТЕ В НАСЕЛЕНИЕ! НЕ ЧУВСТВАТЕ ЛИ НЕУДОБСТВО И СРАМ, ЧЕ ВЕЧЕ 20 ГОДИНИ В БЪЛГАРИЯ ЖИВЕЕ ПОТОМЪКЪТ НА ТЕХНИЯ УБИЕЦ - СИМЕОН КОБУРГОТА И ОГРАБВА ДЪРЖАВАТА НИ? ФАШИСТИТЕ РАЗСТРЕЛЯХА 12 БЪЛГАРСКИ КОМУНИСТИ, ЗА ДА ЖИВЕЕМ НИЕ ЩАСТЛИВО! А ДНЕС ОТНОВО НА СВЕЩЕНАТА БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ СЕ РАЗПОЛАГАТ НОВИ ПОРОБИТЕЛИ, УЗУРПИРАЛИ ВЛАСТТА И ВЪРНАЛИ КАПИТАЛИЗМА! ПОЗОР!
alterin
на 07.12.2009 в 16:30:37 #110Каквото и да е станало преди 70 години, днес вече е минало. Само идеите и идеалите са вечни. По-добре помислете каква поцизия ще заемете, когато започне Третата Световна Война ... когато дойдат да ви мобилизират.
Бойчо
на 07.12.2009 в 16:25:31 #109То точно това им е гениалното на Вапцаровите стихове, че са актуални за всяко време и епоха. Трагичното в неговия случай е, че си е дал живота за кауза, която после се оказа, че не е нито толкова справедлива, нито толкова добра. Освен това над него тегне и подозрението, че е станал оръдие на Коминтерна в провеждането на антибългарската му политика спрямо македонските българи. Всичко това хвърля доста сериозна сянка върху образа му и за това е пресилено Вапцаров да бъде изкарван герой. Безспорното в неговия случай е огромния талант на поет.
verblud
на 07.12.2009 в 16:24:45 #108недко, Вапцаров е роден една година след независимостта на България
nqgo
на 07.12.2009 в 16:24:25 #107буллава, "с тази разлика, че последният даде хляб на гладния и жилище на бездомния, докато днешният ред прогресивно върна народа ни до скотското състояние (отпреди 60 г.)," 1-во кой те излга тази работа "даде хляб"-българия беше окупирана страна и никой нищо не е давал на никой ей така ,а всеки се блъскаше като роб по обекти-яз.копринка,димитровград и нз си още какво уч.бригади и студентски бригади да събират реколтата за износ към "големия брат" а мазните ти другари правеха пачки в валута на запад докато майкати се редеше на опашка за олйо с купони-но ти тогава си бил едно ла*но за да го знаеш..." жилище на бездомния"-по скоро бутнаха къщите на хората и създадоха панелния проблем...но и панелките не бяха подарък... 2-ро това че прародителите ти са били скотове преди 60 години е личен твой проблем...
dddddd
на 07.12.2009 в 16:23:10 #106"Освен всичко друго, Вапцаров е и най-превежданият наш поет, като поезията му се чете на 40 езика" Разбира се, а други поети бяха забранени, дори Вазов.
ленин
на 07.12.2009 в 16:17:45 #105Много го политизирахме Вапцаров за съжаление, а мисля че човекът би желал да го запомнят с красотата на стиховете му , а не с оценка на политическата му ориентация. Все пак прочетах повечето коментари и смятам , че малцина са тези , които пренебрегват геният му и наблягат на това дали е бил терорист или не. Гении е Вапцаров, кара човек да се замисли и да бъде по - добър. Поклон.
dddddd
на 07.12.2009 в 16:17:41 #104„Стиховете ми имат ли художествена стойност и патриотична наситеност?"
dddddd
на 07.12.2009 в 16:16:06 #103Огняроинтелигентска, как ли се е сетил. Бързо, Булава, направи една партийна рецензия на тази гениалност.

muad
на 07.12.2009 в 16:14:09 #102Виж, Булава има известен смисъл в това, което казваш, обаче все пак е добре да се замислиш, че немалка част от последните 20 години бяха оркестрирани от същите тези "комунисти". Иначе съм съгласен че по комунизма ние, българите, сме строили много неща, не виждам защо не можем да продължим.
boris
на 07.12.2009 в 16:12:54 #101Борбата за която се говори в стихотворенията на Вапцаров е борба, която е много по-голяма и важна от временното тогава положение с комунисти, фашисти и прочие. Именно това е нещотото което прави Вапцаров велик поет. Именнно заради това неговите стихове са по-важни за нас днес отколкото може би са били за неговите съвременници. По абсолютно същият начин по който ботевото - "смок е засмукал живот народен, смучат го наши и чужди гости! " е също толкова вярно днес, колкото и по турско. Аз смятам, че за всички нас си струва да четем неговите стихотворения и се стараем да ги разбираме. Защото типърва се сблъсквами и ще се сбъскваме със същата онази несправедливост, която е карала поета да скърца със зъби. Коята я имаше и през социализма, макар и под друга форма. И тогава неговите стихове звучаха на място. Вълците понякога надявят черна овча кожа, понякога бяла.
Бойчо
на 07.12.2009 в 16:07:51 #100Булавка, никой не казва нищо против гения на Вапцаров, а срещу вредната политика, в която се е забъркал. С риск отново да те вбеся, ще отбележа отново, че ако в България вместо Червената армия бяха влезли англо-американците сега щяхме да сме най-развитата държава на балканите. И сега нямаше да имаме нито хомосоциалисти, нито седераси.
nqgo
на 07.12.2009 в 16:06:42 #99недко, къде ме видя да ти правя такова сравнение -ти сам го направи...просто ти дадох пример. ето какво е моето сравнение от едната страна за били цвета на българската нация-фабриканти,търговци,лекари,учители,учени,държавници,банкери,финансисти,чиновници,земевладелци все хора европейски въспитаници и наследници на българските възрожденци...хората сътворили българското икономическо чудо и реалните и единствени строители на нещо наречено "модерна България"-хора постигнали всичко с много упорит труд...От другата страна са престъпници и лентяии и пияндурници като Въпцаровци,Димитровци,Червенковци-все родоотстъпници и предатели на България и създатели на днешната непрокопсана страна... какъв ли щеше да е стандарта ни днес ако тези несъшествуваха и макар и от другата страна на завеста не бяхме малко по като Чехите или Сърбите

velikiat
на 07.12.2009 в 16:02:38 #98Bender
на 07.12.2009 в 16:02:01 #97Булава днеска си много лош и лют....Все едно, че някой седераст ти е изпил водката?
