Президентът на Унгария отличи с рицарски кръст за смелост поета Йордан Русков.

Пловдивчанинът бил осъден през 1958 година на 17 години затвор заради поезията си, съобщи БНТ.

Най-голяма била присъдата му заради стихотворението "Зов за свобода", вдъхновено от унгарската революция.

О, Българино с честна кръв, с можествени гърди,
Макар и не в борбата пръв, последен не бъди.

Казва че думите сами го връхлетели. Една вечер в Пловдив, преди 50 години. Когато унгарската революция разлютила жаждата му за свобода.

"Когато на шията му е на робството хомота" - така написал. Направил копия и тръгнал да ги пуска тайно в пощенските кутии.

"Вярвах да има достатъчно хора като мене, с едно честно и обективно виждане, а не само с мисълта за успех. А що се отнася до групата, с която пишехме, група сводолюбци, между тях се оказаха и доносници", спомня си Русков.

ДС го търсила цели две години. Осъдили го. Подстрекавал към бунт, обиждал държавата.

И ако това не е признание за силата на поезията. Осъдили го на 17 години, лежал 5. А после 30 години не му позволили да издаде нито една стихосбирка. Етикетът още си стоял - враг на народа.

Но пък случил на жена и семейство. "Да, много хора се чудиха и искаха да се запознаят с  тази смела жена, която се жени за един, който излиза от затвора и е политически затворник... Или може би е глупава. Те ме наричаха смела, аз пък не го смятах, че е лошо. Особено моята майка така го харесваше", спомня си съпругата Виолета.

И за миг не е съжалил. Пет години в затвора е нищо цена за честността, гордостта и мечтите си, които е опазил.

Никога не е хленчил, носил е кръста си с достойнство. А сега ще носи и рицарския кръст, щастлив, че неговият "Зов за свобода" са чули и в Унгария.

Поезията му е рупор.

"Ще се разчупи бронята, препречила ни път, ще се разчупи бронята съветска в нашата гръд", рецитира Йордан Русков.