На тържествена церемония в Гранитната зала на Министерския съвет премиерът Сергей Станишев връчи на писателя Богомил Райнов държавното отличие "Св. Паисий Хилендарски" - за ярки постижения в съвременната българска литература и за ценния му принос за националната културна идентичност и духовните ценности на страната.
"Забележително е, че нашата страна има два празника, свързани с просветата, с изкуството, с духа и това прави България една от най-напредналите страни в това отношение сред европейските държави."
С тези думи започна приветственото си слово премиерът, като подчерта, че България е не само една от страните с много богато наследство от миналото, но и със съвременен принос към развитието на духа в Европа и в света. По думите му именно това ни дава повече самочувствие и повече увереност в способностите на българския народ.
"За отечеството не е направено достатъчно, ако не е направено всичко", припомни завета на отец Паисий премиерът. Той отбеляза, че всички творби на Богомил Райнов са сложили своя отпечатък върху мисленето и отношението към света на всеки човек, който ги е прочел. Те имат не само национално, но и световно признание - преведени са практически на всички езици в Европа, издавани са и в Латинска Америка и в други краища на света. Това без съмнение е едно огромно признание", каза още премиерът Сергей Станишев като пожела здраве и още много творческо вдъхновение на носителя на наградата "Св. Паисий Хилендарски".
От своя страна големият български творец Богомил Райнов изрази дълбоката си благодарност за присъдената му награда. "Литературата трябва да бъде възприемана като човекознание", каза той и сподели радостта си от наблюдението как въпреки трудностите и колебанията все повече надделява стремежът на нашето общество да следва предначертания път на суровите истини и здравия разум.
Носителят на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" за 2006 г. бе определен от авторитетно жури под председателството на акад. Светлин Русев.
Членове на комисията са Иван Павлов, Велислав Заимов, арх. Иван Станишев, Христо Мутафчиев, Милен Вълков, Ивайло Мирчев и Николай Петев. Сред номинираните за държавното отличие тази година бяха проф. Филип Панайотов, Валери Петров, Рангел Вълчанов, акад. Антон Дончев, скулпторът проф. Крум Дамянов и проф. арх. Евлоги Цветков.
Заедно с тях, на тържествената церемония присъства и министърът на културата проф. Стефан Данаилов
Богомил Райнов е седмият носител на наградата "Св. Паисий Хилендарски". Преди него с отличието са удостоени проф. Вера Мутафчиева, проф. Светлин Русев, проф.Стефан Данаилов, Йордан Радичков, проф. Христо Христов и арх. Богдан Томалевски.
Богомил Райнов е роден на 19 юни 1919 г. в София. През 1943 г. завършва "Философия" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е изтъкнат писател, изкуствовед и естет с доказан принос към българската културна идентичност.
qeen
на 05.11.2006 в 19:13:18 #3Аре стига глупости за Людмила Живкова, бе! То бива-бива простотия, ама чак толкова
Добре е да се помни, че най-силните години за българската култура бяха годините на Людмила. Може и да е била щерка на соц. диктатора, ама от култура разбираше жената и работеше повече от всички "демократични " министри на културата взети заедно ![](https://webnews.bg/assets/images/emoticons/icon_wink.gif?_=1446728989)
Equinox
на 01.11.2006 в 18:29:56 #2Дано с времето е станал по-мъдър. Той е авторът на "Против изкуството на империализма" (ако я прочетете никога няма да му подадете ръка). Години бе във Франция и за разлика от Хемингуей не написа една добра дума за нея. Можеше да заеме мястото на баща си - изключителния български мислител и художник Николай Райнов, но предпочете да пише милиционерски и шпионски романи.
Markill
на 01.11.2006 в 17:12:42 #1Честито, Бай Богомиле. Спомням си ги твоите книги. Чел съм ги като малък - "Господин никой", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Тайфуни с нежни имена" и т.н. Ех, вярно че възпяваха соцразузнаването в лицето на агент Боев, но пък бяха добре написани и тъй като събитията описани в тях се развиваха предимно на Запад май имаха точно обратния ефект - отваряха ни очите за западната действителност тогава.