Коригирането на данни за половата идентичност не може да зависи от доказването на хирургична операция. Това гласи Решението на Съда на ЕС по дело C-247/23.

През 2014 г. В.П.,лице с иранско гражданство, получило статут на бежанец в Унгария, като се позовало на трансидентичността си и представя медицински удостоверения, изготвени от специалисти по психиатрия и гинекология. Съгласно тези удостоверения, макар посоченото лице да е родено като жена, половата му идентичност е на мъж.

След признаването на статута му на бежанец, споменатото лице било вписано като жена в регистъра за предоставеното убежище. През 2022 г. въз основа на същите медицински удостоверения В.П. поискала по-специално от този орган да коригира посочването на пола му в този регистъра а предоставеното убежище. Искането на лицето обаче бил отхвъелено с мотива, че В.П. не е доказал, че е бил подложен на хирургична операция за промяна на пола.

Лицето обжалва отказа пред Градски съд Будапеща. То уточнява, че унгарското право не предвижда процедура за правно признаване на трансидентичността.

Съдът на ЕС посочва, че съгласно член 16 от Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД), и по-специално съгласно принципа на точност, предвиден в него, субектът на данни има право да поиска от администратора да коригира без ненужно забавяне неточните лични данни, свързани с него. Така този регламент конкретизира основното право, закрепено в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък "Хартата"), съгласно което всеки има право на достъп до събраните данни, отнасящи се до него, както и правото да изиска поправянето им.

В това отношение Съдът на ЕС отбелязва, че точността и пълнотата на тези данни трябва да се преценяват с оглед на целта, за която са били събрани. Съдът на ЕС счита, че унгарският съд трябва да провери точността на разглежданите данни с оглед на целта, за която те са били събрани. Ако събирането на тези данни има за цел идентифицирането на субекта на данни, посочените данни, изглежда, се отнасят до изживяваната от това лице полова идентичност, а не до половата идентичност, която му е била приписана при раждането.

В този контекст Съдът на ЕС уточнява, че държава членка не може да се позовава на липсата на процедура за правно признаване на Дирекция "Комуникация" Отдел "Преса и информация" curia.europa.eu трансидентичността в националното ѝ право, за да възпрепятства упражняването на правото на коригиране. Всъщност, макар правото на Съюза да не засяга компетентността на държавите членки в областта на гражданското състояние на лицата и на правното признаване на тяхната полова идентичност, при упражняването на тази компетентност тези държави трябва да спазват правото на Съюза, включително ОРЗД, разглеждан с оглед на Хартата.

Съдът на ЕС стига до заключението, че ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че задължава национален орган, на който е възложено поддържането на публичен регистър, да коригира личните данни за половата идентичност на физическо лице, когато тези данни не са точни по смисъла на този регламент. На второ място, Съдът констатира, че за целите на упражняването на правото си на коригиране това лице може да бъде задължено да представи релевантни и достатъчни доказателства, които разумно могат да се изискват, за да се установи неточността на посочените данни.

Въпреки това държава членка в никакъв случай не може да поставя упражняването на правото на коригиране в зависимост от представянето на доказателства за хирургична операция за промяна на пола. Всъщност такова изискване засяга по-специално същността на правото на неприкосновеност на личността и на правото на зачитане на личния живот, посочени съответно в членове 3 и 7 от Хартата.

Освен това такова изискване при всички положения не е необходимо, нито пропорционално, за да се гарантират надеждността и съгласуваността на публичен регистър като регистъра за предоставеното убежище, тъй като медицинско удостоверение, включително предварителна психодиагностика, може да представлява релевантно и достатъчно доказателство в това отношение.