Министерството на образованието и науката (МОН) представи новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2025 г. Рейтинговата система обхваща 55 професионални направления, 51 училища и 52 индикатора.
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев заяви, че българската рейтингова система е призната като една най-завършените в международен план. Тази рейтингова система балансира различни групи показатели и я прави завършена, но и добра, доволен е министърът. Рейтинговата система дава възможност на кандидат-студентите да направят добър избор за висше образование. Благодарения на нея и част от показателите ѝ е преструктуриран приемът във висшето образование с комплексна оценка за качество и реализация, обясни Вълчев.
"В резултат на системата имаме 10 пъти разлика между финансирането на висшите училища. Едно висше училище в момента получава 10 пъти повече на студент за сметка на друго висше училище. Благодарение на обвързването на рейтинговата системата, се промениха стимулите за научна дейност и публикационна активност. Висшите училища повишиха публкационната си активност и разшириха научната дейност. Висшите училища започнаха да осъзнават, че дългосрочното им развитие и приходи зависят не от студентите, а от репутацията. Те започнаха да инвестират в дългосрочната си репутация затова как ще изглеждат на пазара на висше образование след 5-10 години", коментира Красимир Вълчев.
Той се надява повече висши училища да се конкурират с качествено образование. В следващите десетилетия висшето образование ще е глобализирано и концентрирано, а българските висши училища ще са все по-малки на глобалния пазар. За да бъдат конкуренти българските висши училища, ще трябва да инвестират в репутация, изтъкна просветният министър.
Според него висшите училища, които държат на участието в учебния процес, получават по-висока оценка.
Впоследствие Вълчев открои положителните новини за приема във висшите училища. Определен е и списък със защитени специалности, за които се дават допълнителни стипендии и се освобождават от такси студенти. "Не постигаме достатъчен успех за мотивация на студентите в инженерните специалности, природо-математическите специалности и специалност "Медицинска сестра", посочи Вълчев.
Той отчете, че 38% повече студенти са включени в специалността "Медицинска сестра". Просветният министър обаче е на мнение, че това не е достатъчно, а трябват със 150% повече студенти да се привлекат да учат за медсестри. Има общ недостиг на хора - над 100 000 работещи се пенсионират и биват замествани от около 60 000, което по думите на Вълчев, е крайно недостатъчно.
Най-голям недостиг има на студенти по инженерно-технически кадри, отчете образователният министър.
И посочи къде има ръст на студентите. 34% е увеличението на студентите в приема "Химични технологии". 10% е увеличението на студентите в "Общо инженерство", 14% е ръстът на студентите в "Електротехника". 17% увеличение на студентите има в областта на "Енергетика и ядрена енергетика", 22% в "Металургия", 22% ръст в специалност "Хидроинженерство".
Има желаещи студенти да учат "Архитектура" и "Геодезия", а най-малко желаещи искат да учат "Хидростроителство" и "Хидроинженерство". 18% има ръст на студентите във "Физически науки".
Има увеличение на студентите във всички технически направления, като в специалност "Машинно инженерство" има намаление.
Над два пъти ръст на чуждестранните студенти в България. Медицинското образование е с най-висок процент с чуждестранни студенти от ЕС, отчете Вълчев.
Запълнен е приемът в професионално направление ",Медицина", обвързан с доходи. Проблемът е, че 25% от новозавършилите медицински специалисти напускат България.
"Има и положителна промяна в нагласите на кандидат-студентите за това какво искат да учат. Много е важно да задържаме най-добрите ученици и студенти в България. Всяка година, когато връчваме националните награди на учениците с пълен отличен успех от изпитите, се прави статистика и все повече остават в България", доволен е Красимир Вълчев. Той се надява да има ученици с високи умения в математиката, информатиката и лингвистиката.
Министърът призова учителите да мотивират учениците, които искат да учат икономика или бизнес администрация, да положат повече усилия по математика. Красимир Вълчев посочи още, че бюджетен приоритет за следващата година ще е да има инвестиции в школите по математика.
Георги Стойчев, изпълнителен директор на "Отворено общество" посочи, че все повече завършили висше образование в България, се реализират на все по-качествени работни места. "Ако преди няколко години отчитахме увеличаване на участващите на пазара на труда, сега се наблюдава одобряване на качеството на работните места, на които се реализират висшистите", обясни той.
Безработицата при висшистите е около 2.2% и тя стои вече такава шест поредни години, отчете Стойчев. По думите му по-нататъшен спад на безработицата на висшистите не може да се очаква, тъй като няма накъде.
С 10 пункта се увеличава делът на тези студентите, които се реализират на позиции с изискване за висше образование.
Доходите за последните 5 години на практика на висшистите се удвояват, а за последните 10 години - се утрояват. Всяка следваща степен на висшето образование, е свързана с по-добра реализация на пазара на труда, отчете Георги Стойчев. Средният доход на завършилите магистратура е над 3000 лв., а завършилите докторска степен е над 5500 лв. Хората с докторска степен получават два пъти повече от тези, които са завършили само бакалавър.
Увеличават се доходите в специалностите "Военно дело" и "Национална сигурност", като заедно с направление "Математика" завършилите получават висока заплата.
Под 50% от студентите, запитани за изготвянето на рейтинговата система, заявяват, че възприемат лекциите като задължителни, докато около и над 70% от анкетираните смятат упражненията за задължителни.
В специалностите "Медицина", "Ветеринарна медицина" и "Дентална медицина" привличат все повече чуждестранни студенти.
USD
CHF
EUR
GBP
