Директорът на Националния исторически музей, Божидар Димитров и неговите служители с огромна емоция очакваха 100-хилядния си посетител около 11 ч. на 29 август.
За да бъде определен часа, бяха сметнати всички групи и евентуални посещения.

Точно в 11 ч. и 2 минути 100-хилядната посетителка - второкласничката Милена Нанова, прекрачи прага на Националния исторически музей.

Малкото момиче бе довело баща си Николай Нанов - то поискало в този ден да разгледат експозицията с ценни паметници от българската история.

Нищо неподозиращи, Милена и Николай Нанови бяха изненадани от насочените камери, когато пременена в народна носия служителка на НИМ им поднесе традиционната пищна погача - „хляб и сол".

Малката Милена Нанова бе посрещната от самия цар Борис I - Покръстителя, роля, в която се бе въплътил служител на музея.
За да бъде пълна историческата картина от времето на приемането на християнството в нашите земи, се появи и болярка в лилава мантия.

Милена бе дарена с реплика от старовремска българска икона от XVI век - „Богородица с Младенеца" и с книгата на Божидар Димитров „Разказ за историята на България".

Костюмите са оригиналните от филма „Борис I - последният езичник", любезно предоставени от фонда на Киноцентъра. Ролята на Покръстителя в тази продукция играе Стефан Данаилов.

НИМ е първенец по брой на посетители сред дванадесетте музея, подчинени на Министерството на културата, разказва Мая Нанкова от НИМ.

За полугодието на 2006 г.  прага на Националния исторически музей са прекрачили 90 хил. души, докато желаещите да разгледат Националната галерия са били 12 хил., влезлите в Галерията за чужде­стран­но изкуство - над 3 хил., а в Политехническият музей - над 1 хил. 

Забележителното е, че бройката на радетелите за националната ни история постепенно се увеличава. В края на 2005 г. в музея са отброили малко над 99 хил. посещения. Каква ли цифра ще отбележим до края на 2006 г., се питат от НИМ.  

НИМ формира 55% от приходите, които имат музеите в София, гордеят се от институцията. И всичко това -  независимо от факта, че Националният исторически музей е разположен практически извън столицата.