За съпричастност към съхраняването на Зографския манастир призова чрез пресконференция в БТА проф. Николай Овчаров, който наскоро се завърна от Атон.

Както той разказа, през 90-те години на миналия век манастирът е бил запуснат, а и преди това, по време на комунистическото управление на България, също не е поддържан добре.

В началото на новото хилядолетие започва кампания за възстановяване на манастира. Съществено е участието на държавата - близо 8 млн. лв. са дадени в рамките на 3 - 4 години за консервация и реставрация до 2010 г. В последно време обаче, вероятно заради кризата, средствата са силно намалени и почти спрени.

За годините, в които финансирането е било голямо са свършени доста работи - подменени са покривите, започнало е изграждането на голям водопровод, изчистени са фасадите, посочи Овчаров.

„Някога Зографският манастир е наричан Белият манастир, поради това, че стените му, с изключение на Банското крило, са от бял камък и е светел отвсякъде. После са потъмнели, но сега с модерни методи са почистени и той отново може да претендира за името си Белият манастир", разказа Овчаров.

„Нашият апел с хора, които действително милеят за българщината, е това нещо да продължи. Знаем, че живеем в трудни времена, че парите не стигат, но смятам, че обгрижването на манастира трябва да е дело на всички нас и под някаква форма то трябва да продължи", заяви проф. Овчаров.

Той отбеляза, че ситуацията е по-особена, защото Зографският манастир не е на българска територия и трудно може да бъде включен в нашия културен туризъм още повече, че културен туризъм на Атон не е възможен, тъй като там не се допускат жени. „Но Атон е атрактивен за поклонения и наистина оставя незабравими усещания у посетителите", изтъкна известният археолог.

Неговият призив е да не забравяме за Зографския манастир, да не се сещаме за него само на Великден и на Гергьовден. „Много е тъжно човек да гледа Банското крило, най-старото, в което реставрацията е спряла и самотно стърчи жълтият кран, монтиран там, но не работещ. Наистина е жалко", каза проф. Овчаров.

Той е категоричен, че манастирът има нужда не само от архитектурна реставрация и от възстановяване на блясъка му като архитектурен паметник, но и от поддържането му като светиня и музей.
Зографският манастир е съкровищница и от гледна точка на движимите паметници - в него се съхраняват 40 000 тома книги и над 1000 икони, които трябва да се опазват, подчерта проф. Овчаров.

Според него, от архитектурна гледна точка, най-необходимо е възстановяването на Банското крило. Там има събарящи се части, а във вградената в него църква има стенописи от средата на 18 век.

В Зографския манастир се пазят изключителни светини на българския дух - трите чудотворни икони на Свети Георги и една чудотворна икона на Света Богородица, на челно място в библиотеката е „История Славянобългарская".

В околността има 16 църкви, които днес не са в най-добрия вид, в който биха могли да бъдат.