Леонардо Ди Каприо заяви, че бруталните сцени като тези в „Джанго без окови" не го спират да иска филмите му да са велико изкуство.
„Моята философия винаги е била една и съща - болката е временна, филмите са вечни", заяви той на официалното представяна на последната лента на Куентин Тарантино в Южна Корея.
„Ти правиш всичко, на което си способен, даваш всичко от себе си и ако всички парчеченца от пъзела са наредени правилно, се получава наистина велико изкуство. За мен киното е най-голямата модерна форма на изкуството".
Ди Каприо си взима дълга почивка от киното
Ди Каприо: Болката е временна, филмите са вечни
USD
CHF
EUR
GBP
samoray
на 14.03.2013 в 06:07:29 #7Nigel | 13.03.2013 12:23 Не съм ги чел. За мен "На изток от рая" както и "Улица консервна" са шедьоври, всъщност Стайнбек няма слаба книга. Той изследва генезиса на доброто и злото в поведението на хората, движещата сила на нашите въжделения, мечти и трепети се крие в средата и миналото ни. В "На изток от рая" той прави уникална десекция и доказва правотата и взаимовръзките в кратката потресаваща библейска история за Кайн и Авел. Всъщност семейството и отдадената от родителите ни обич белязва нашето бъдеще, и обяснява поведението на бизнесмените и стремящите се към постове и богатство хора с простичкия анализ на китаеца - перефразирам "Хората които се стремят към богатство искат да покажат, че заслужават да бъдат обичани, на тях им е липсвала обич и това е единствения начин по който могат да си я изпросят", може би не го казах много добре но е в този смисъл, китаеца казва, че човек може да си осигури нормално съществуване със всяка една работа, но разбира се ние се стремим към показност затова нормалния живот не ни удовлетворява и ставаме жертва на рекламите и на вещоманията(той не го казва по този начин но аз така го перефразирам). Чрез китаеца автора прокарва много свои разсъждения, които обясняват ежедневните проблеми с които се сблъскваме примерно правителствената пропаганда(когато казва, че в началото на войната американците са си мислили, че един американец може да убие над 20 немци и войната ще свърши бързо и как след първите бойни действия е дошло отрезвяването). В книгата се обяснява поведението в семейството и приятелството, всеки диалог е уникален и силен. Киното ни дава само резултата от действието, но рядко проследява първопричината, а тя е най важната за нас, за да разберем кое всъщност е движещата сила на проблемите, така израстваме като личности и отделяма правилното от грешното. "Улица консервна" има невероятни сблъсъци на характери в живота на квартала, оцеляването на работническата класа. Има уникални разсъждения за истината и лъжата има и много сътуации които не съм сигурен, че съм успял да разбера(примерно когато Док вижда мъртвото момиче, това няма нищо общо с действоето, но можеби обяснява поведението на доктора. Предполагам преди да прочета книгата е трябвало да почета малко психология, не съм бил подготвен напълно за тази книга). Този автор няма слаба книга и е най-умният който съм чел. Примерно "За мишките и хората", увлекателна и спираща дъха до края, повдига въпроса за евтаназията. Май много се отплеснах
Лек ден от мен!
Nigel
на 13.03.2013 в 12:23:32 #6samoray, "На изток от рая" нещо не можа да ме впечатли, но в замяна на това смятам един разказ - "Краткото щастие на Франсис Макомбър" за едно от най-великите произведения за отношенията между мъжа и жената. А "Фиеста" - за любовта и самоотричането в името на любимия човек . Разликата с киното е че и по двете произведения може да се направи пълнометражен филм с горе-долу еднаква продължителност, само че разказът се чете за половин час, а "Фиеста" - за ден.
US
на 12.03.2013 в 09:16:14 #5Леонардо е в клуба на най-добрите актьори. Един от първите 20 според мен. Невероятно талантлив!
Evidence
на 12.03.2013 в 09:06:52 #4Доколкото съм чела за Леонардо ди Каприо в нета, то мога да кажа, че проявява интерес към художественото изкуство, защото се интересува от картини и такива неща и може би не различава филмите от картинното изкуство и това е искал да каже с думите си. Филмите са живи картини,
))
А че книгите развиват въображението и мисленето, повече от филмите - така е, да!
samoray
на 12.03.2013 в 05:59:31 #3Книгите са по-доброто изкуство според мен. Филма ти дава всичко на готово, няма нужда да си представяш сцените и да си развиваш фантазията, всичко ти е сдъвкано само зяпаш. В киното участват повече сетива, но мозъка е по-пасивен. От към въздействие киното е по-добро, но за самоусъвършенстване книгите нямат алтернатива. Аз не знам някой да му се гледа който и да е филм от преди 30+ години, но всеки би прочел "Снеговете на Килиманджаро" или "На изток от рая", никога няма да остареят. Художниците по никакъв начин не могат да покажат израстването си като личности, само подобряват техниката, докато един мъдър писател може да сътвори нещо уникално проникващо дълбоко, описващо всички аспекти на човешкото поведение, създаващи ролеви модели, "рисуващи" с невероятна фантазия сцени и ситуации. Мисля, че до това е достигнал и Пикасо затова се е опитал да пресъздаде с четка развитието на личността си, но разбира се остава не разбран за хората. Някои почват да го наричат висше изкуство, но чисто и просто не могат да кажат нищо за творбите освен да обсъждат техниката.
none
на 11.03.2013 в 18:47:00 #2Формид, вземи гледай някой друг филм освен "Титаник".
Или те приятелите ти ти казаха и няма нужда, вече си експерт 
Освен това всеки се обижда на нещо, което има грам истина в него. Аз на мазен гей няма да се обидя, щом ти го намираш за обидно... ;)
dia123
на 11.03.2013 в 13:38:16 #1Почти всички скочиха след Титаник и обявиха Леонардо за сладникаво леке. Никога не е бил такъв. Голям актьор. Казвам това, при все, че не съм гледал Титаник и вероятно няма да го гледам.