Поклон пред българската публика. За пореден път доказахме, че сме една уважаваща, желаеща, емоционална, жадна за своите любимци публика.

Публика, която въпреки 50-годишното закъснение, изпълни “до дупка” зала 1 на НДК, за да види и чуе една от легендите на рокендрола Джери Ли Луис, а след 35-минутното виждане и чуване дълго време недоумяващо се питаше “това ли бе всичко за вечерта”.

Дори след като включиха осветлението в залата – сигурен знак, че концертът е свършил, 4000-та публика продължаваше бурно да аплодира, очаквайки своя бис.
Да, колкото и да е странно, Джери – един от вдъхновителите на най-свободната, разкрепостена и близка до публиката музика, не направи нито един бис.

Излезе, свири “плътно” 35 минути, опита се да направи някои от шоу-номерата, донесли му световна слава – простено му е, че не успя, все пак на 69-годишна възраст чест му прави дори, че концертира и ходи по турнета - след това съвсем тихо и кротко, след няколко поклона, си тръгна от сцената, оставяйки бенда – все негови връстници, да довършат парчето.

“Лошо няма”, ще каже някой, малко ли е, че сме видели на живо такова рокендрол величие.
Какво да се прави, като редица обстоятелства и няколко реда желязна завеса са ни лишили от този концерт, когато му е било времето – 50-те и 60-те години.

Да, но поради същите причини у нас идват предимно попрехвърлили зенита на славата и годините си музиканти, които правят здрави 2-часови концерти с по няколко биса.

Какво пречеше на любезните и наистина добре менажирали концерта организатори, да поканят едва-две съпорт групи “на ниво”, които сериозно да подгреят публиката и тогава появата на Джери Ли Луис щеше да се приеме като “черешката на тортата”, купонът да стане наистина страхотен, а 35-те минути свирене, приети като дар от бога на рокендрола.

Иначе шоуто беше горе-долу, както и се очакваше – класически рокендрол, изпълнен от тези, които са го измислили – без много емоция, с леко прозираща умора от 40-годишната слава.