В книгата „Терорист" големият писател Джон Ъпдайк представя една лекомислено вулгарна Америка на расизма и свръхконсумацията.

Авторът поглежда към Америка не като към алма матер, а като към непристойна клоака, пълна с огризки и секс.

Осемнайсетгодишният Ахмад Ашмауи Мълой търси в исляма смисъла на своето съществуване.

Син на американка и египетски студент, той признава за единствен авторитет имама от местната джамия, заедно с когото изучава Корана.

Майка му - санитарка в местната болница и художничка в свободното си време, мисли единствено за поредния си приятел.

Училището не предлага нищо, освен формално преподаване и пълна липса на интерес към младите хора.

Отвратен от материалистичния егоизъм на американското общество, Ахмад неусетно се оказва заплетен в терористичен заговор.

Седнал зад волана на камион бомба, младежът се насочва към Ню Йорк. Силите за сигурност не са в състояние да го открият, а още по-малко да попречат на самоубийствения атентат.

Единственият човек, който може да стори нещо, е старият учител Джак Леви. Скоро двамата се оказват свързани в едно безумно пътуване, в края на което може би ги чака огнен ад под земята. 

„Терорист" ни поставя на мястото на героите, позволява ни да видим през техните очи ислямския фундаментализъм и упадъка на Америка."
                                                                     News observer

„Дяволи, мисли си Ахмад. Тия дяволи се мъчат да ми отнемат Бога. В Централната гимназия по цял ден момичетата се люшкат с кикот и излагат на показ меките си тела и примамливите коси. Голите им кореми, украсени с лъскави обици за пъп и порочни лилави татуировки, сякаш питат: Какво друго има за гледане?

Момчетата крачат нахакано насам-натам и зяпат с мътни очи, подчертавайки с нервните си движения на убийци и безгрижните си презрителни смехове, че светът не е нищо друго, освен това тук - шумен блестящ коридор с метални шкафчета покрай стените и глуха стена в дъното, нашарена с гнусни драсканици и боядисвана тъй често, че сякаш напредва милиметър по милиметър.

Учителите, немощни християни и завеяни евреи, се мъчат да дават пример за добродетел и праведно въздържание, но шарещите им погледи и глухите гласове издават липса на вяра. За тия неща им плащат кметството на град Ню Проспект и щатът Ню Джърси.

Липсва им истинска вяра; те не са на Правия път; те са нечисти. Ахмад и още две хиляди ученици ги виждат как след училище притичват към колите си по напукания, осеян с боклуци асфалт, като бледи или тъмни крабове, бързащи да се върнат в черупките си; и те са мъже и жени като всички други, пълни със сласт, страх и копнеж по нещата за продан.

Неверници, мислят си, че сигурността е в трупането на вещи от този свят и в забавленията на мигащия телевизионен екран. Робуват на образи - фалшивите образи на щастие и изобилие..."