„Един ден в древен Рим" е книга за живота в столицата на Римската империя в периода на най-голям разцвет при император Траян.

Много книги и филми са се опитвали да документират всекидневието на древните римляни, но малко от тях могат да се похвалят с поразителната достоверност, постигната от Анджела в описанието на „един обикновен ден" от живота им през 115 г. сл.Хр.

Изчерпателният разказ, който започва в дома на заможния римски гражданин и проследява заниманията му, минава през пазара за роби и кървавите сцени в Колизеума, за да стигне до кулинарните удоволствия и сексуалните практики, ни „телепортира" в триизмерното пространство на великия римски мегаполис.

Читателят буквално вижда как протича по часове един ден в древен Рим, чува виковете на търговците и разговорите в салоните, подушва парфюма на матроните и уханието на таверните.

Ето какво казва самият Анджела за книгата си:
Как са живели древните римляни? Какво се е случвало всеки ден по улиците на Рим? Всички ние поне веднъж сме си задавали подобни въпроси. И именно любопитството е накарало и вас да отворите тази книга. Съществува „трик", чрез който наистина може да се разкрие всекидневния живот по тези места. Той е да се обърне внимание преди всичко на детайлите: използването на стъпалата, „графитите" върху мазилката на стените, браздите, оставени от колите по улицата... Ако се съсредоточите върху тези подробности, изведнъж всяка руина ще се съживи и „ще видите" хората от едно време. Именно такъв е духът на книгата: Голямата история, разказана от хиляди малки истории.

Откъс

Рим притежава очарование, което не може да се опише. Усещаме го отново всеки път, когато посещаваме археологически обект от епохата на Римската империя. За съжаление табелките и публикуваните пътеводите­ли в повечето случаи дават само най-общи сведения за ежедневието на разглежданите райони и се концентрират върху архитектурния стил и историческите данни.

Съществува „трик", чрез който наистина може да се разкрие всекидневният живот по тези места. Той е да се обърне внимание преди всичко на детайлите: използва­нето на стъпалата, графитите върху мазилката на стените (в Помпей са изключително много), браздите, оставени от колите по улицата, или мраморния праг на жилище­то, изгладен от отварянето и затварянето на вратата (вече изчезнала).

Ако се съсредоточите върху тези подробности, извед­нъж всяка руина ще оживее и „ще видите" хората от едно време. Именно такъв е духът на книгата: Голямата исто­рия, разказана чрез хиляди малки истории.

През годините, в многобройните телевизионни преда­вания за останките от античен Рим и най-вече за самите обекти, съм се сблъсквал с необикновено количество ис­тории и подробности, отнасящи се до живота по времето на Римската империя, забравени с векове и преоткрити от археолозите. Изникваха отново сведения, обичаи, любо­питни факти от ежедневието или от обществените тради­ции на един вече изчезнал свят... Същото се случваше, ко­гато разговарях с археолозите за разкопките, когато четях публикациите им или се консултирах с техните трудове.