На 20 декември християнският свят почита паметта на Св. Игнатий Богоносец.

Според Писанието Христовите апостоли спорели помежду си кой от тях е най-голям.
Иисус Христос, като чул за какво спорят, повикал едно дете, прегърнал го, поставил го сред тях и казал:
"Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема" (Мат. 18:2-5).

Върху това дете, което прегърнал Иисус Христос, пребъдвало Божието благословение.
И именно то според преданието е Игнатий Богоносец, който по-късно бил ученик на св. Йоан Богослов, а след това епископ на Антиохийската църква и като такъв той се удостоил да приеме за името на Христа мъченически венец, припомнят от Religiabg.com.

Св. Игнатий, възведен от съвета на всички св. апостоли за епископ на Антиохия, мъдро управлявал паството си, без да жали труд и грижи, като проявявал във всичко апостолска ревност и затова хората наричали своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи Бог в сърцето си. Проповядвайки усърдно Божието слово, той довел мнозина до познание на Христа.

По случай победите на император Траян (98-117) в Антиохия били устроени тържества и веселия, но Християните не могли да вземат участие в тях, защото те били свързани с езически обреди.

Когато съобщили на Траян за това, обвинявайки главно техния епископ Игнатий, императорът го повикал.
Дълго се опитвал да склони Игнатий да се отрече от Христа, осмивал вярата му, обещавал му почести и слава, ако се отрече. Богоносецът отговарял, че за него е по-добре да страда за Христа, отколкото да живее във величие и слава.

Пред съдиите той започнал с примери да разкрива цялата нелепост на езичеството и тогава Траян го осъдил на смърт.
Отвели епископа в тъмница, за да го предадат после на зверовете, за да бъде изяден.
Знаейки обаче, че християнските мъченици понасят твърдо мъченията и това довежда много езичници към вяра в Христа, решили да пратят Игнатий в Рим, за да го съдят като обикновен престъпник.

Според един от големите подвижници на 19 век св. Игнатий Брянчанинов, който носел името на св. Игнатий Богоносец, умът е нашият най-голям враг в пътя ни към Спасението.
Ето защо не бива да се доверяваме и е необходимо да изследваме всичко, за което се говори, че е православно. Защото само изследването на всеки дух ще ни предпази от духовното прелъстяване.

Ето какво пише св. Игнатий Брянчанинов за това: Доколко можем да се доверяваме на ума си във въпросите на вярата
Вярващ не е онзи, който вярва на всичко, а онзи, който вярва Богу, и само такъв се нарича вярващ. Остави изследванията и приеми вярата. Вярата просвещава всичко, вярата освещава всичко, вярата прави човека достоен за Духа Свети.



Според народните традиции предците ни наричали днешния ден Млад ден, Млада година, или Единажден, тъй като 20 декември – Игнажден, на много места се е смятал за първия ден на Новата година.

С Игнажден започва и Коледно-новогодишният обреден цикъл, който по своето значение е ядрото на целия зимен празничен цикъл, най-ярко отразяващ същината и символиката на традиционните български зимни празници.

На Игнажден най-важно е кой пръв ще влезе в дома. Защото “полязникът” трябва да е човек, носещ сполука, носещ вестта - добър или лош ще бъде Млада Бога, което е лайтмотивът на празнуването по Игнажден.
И затова митологичното мислене се подготвя, като очаква Полязникът да дойде в къщата му, хем да му донесе светла вяра, хем тази вяра да не е на халос.

Затова Полязникът е редно да бъде здрав, работлив, да му идва всичко отръки, да е добър стопанин, да е заможен, но и милостив, а това ще рече - сърцат и най-вече да е речовит - речта да му е блага!