Млада жена изчезва безследно една нощ... Пенсионирана учителка е заклана посред бял ден... Две жени са пребити до смърт в козметичния салон на малък провинциален град...

Три озадачаващи престъпления, свързани помежду си с очевидната липса на мотив. Но Алекс Делауер и инспекторът от полицията на Лос Анджелис Майлоу Стърджис попадат случайно на следа.

Открадната луксозна кола е открита от полицията без дори драскотина, ако не се брои миниатюрното петънце кръв върху кожената седалка. Не след дълго попадат на още луксозни возила, „незаконно отнети" малко преди убийствата.

И изведнъж двамата детективи се оказват по петите на убиец и на отдавнашен неразкрит случай. За да свалят маската от лицето на убиеца, Алекс и Майлоу трябва да вникнат в неговия импулс да убива.

Из „Импулсивно":

Кат обичаше да нарушава правилата.
Не говори с непознати.
С няколко такива разговаря тази вечер. С няколко тан¬цува. Ако движенията на тези смотаняци изобщо могат да се нарекат танц. Незабравимият спомен беше смазан пръст благодарение на смотаняка с червената риза.
Не смесвай питиетата.
Как тогава да обясни студения чай „Лонг Айлънд", кой¬то всъщност представлява смес от всичко възможно и е най-доброто отрязване изобщо?
Тази вечер изпи цели три. Без да броим шотовете те¬кила, малиновата бира и тревата, която й даде момчето с ретрориза като на Чарли от „Двама мъже и половина". Да не говорим за... вече не помнеше. Както и да е.
Не карай пила.
Да, суперидея. Какво трябваше да направи, да даде на някого от смотаняците да откара мустанга й у дома ли?
Идеята беше Риана да изпие само две питиета и да бъде шофьор, за да могат Кат и Бети да купонясват. Само че Бети и Риана се хванаха с две изрусени момчета с ризи „Бриони" менте. Двама братя, някакъв бизнес със сърфове в Редондо.
„Сигурно ще отидем някъде с Шон и Мат, хи-хи-хи. Ако нямаш нищо против, Кат." Какво трябваше да каже? Оста¬нете с мене, аз съм пълна смотанячка.
Ето как към три-четири сутринта се озова да излиза залитаща от „Запали ме", търсейки колата си.
Господи, каква тъмница, нямат ли някаква лампа или нещо?...
Направи три крачки, токчето й се закачи в асфалта и тя се спъна, като едва не си изкълчи глезена.
Изправи се, опитвайки се да запази равновесие.
Спасиха я бързите рефлекси, направо юначка. Както и онези уроци по танци, на които беше принудена да ходи. Не че някога щеше да го признае на майка си, за да под¬хранва глупостите й от сорта „Аз нали ти казах."
Майка й и нейните правила. Не се носи бяло след Деня на труда. Как ли пък не, точно в Лос Анджелис.
Кат направи още две крачки и една от тънките презрам¬ки на ламената й блузка се изхлузи от рамото й. Не я опра¬ви, защото й хареса полъхът на нощния въздух по голата й кожа.
Почувства се леко секси, отметна коса, след това си спомни, че я подстрига и не беше останало кой знае колко за отмятане.