На 7 октомври е представлението „Даскал" от Жан-Пиер Допан в Народният театър "Иван Вазов". Моноспектакълът на Велко Кънев е постановка на Борислав Чакринов и сценография на Мария Диманова.

Откъс от импровизираното интервю с даскала:
Какво е вашето определение за учител?
"Петдесет кила живо тегло, месо второ качество, понякога с много кости, особено когато занаятът е оглозгал месото, разум - малко. Шокирам ли ви? Може би сред вас има учители - пардон, преподаватели..."
Какво се случи на седемнадести?
"Трябваше да вляза в клас, да оставя чантата си, след като съм извадил учебника по литература, и да разгледам втора сцена от първо действие на Мизантроп.
Не го направих. Този ден Молиер умря за втори път.
Вместо учебник аз извадих един автомат. Стрелях в упор. Хладнокръвно. Застрелях целия си единадесети клас."

Един ден един учител избива почти всички ученици от своя единадесети клас. Побесняването идва от мисълта за безсмислието на работата си, от глупостта на постоянните реформи в образованието, от презрението на младите, неразбирането и отхвърлянето.
За постъпката си той е осъден всяка вечер да разказва в театъра, пред публиката своята история. А това е историята на един човек, убеден, че да си преподавател е най-хубавият занаят на света, а литературата е нещо велико.

Но кому е нужна литературата? Интересуват ли се учениците, а и всички наоколо от духовността, от смислените неща в живота? Отрицателните отговори на тези въпроси карат даскала да стигне до крайност. Обаче дали всичко разказано е истина или само театър, битка в нашето болно въображение...
"Даскал" ни кара да се ужасим от кротостта, с която приемаме ужасите на днешния ден. Няма как да не подействува и талантливото изпълнение на Велко Кънев в ролята на "хрисимия" даскал.