Малкият Никола и неговите приятелчета здравата се забавляват заедно. Трябва да се знае, че вкъщи, в цирка, на панаира и дори когато са наказани им хрумват адски щури идеи, нищо че възпитателят, директорът, учителката, родителите и съседите май не са на това мнение... Каквото и да казват, Никола и приятелчетата му никога не вършат щуротии, така де, какво пък сега, ама ха!

Срещнете се отново с невероятно смешните, будещи умиление лудории и с бликащото въображение на прославения ученик, дело на двамата гениални хумористи Госини и Семпе, в тези нови приключения на малкия Никола.

Откъс:

Когато тази сутрин в училище слязохме на двора за междучасието, преди да ни разпусне, Бульона, който е нашият възпитател, ни каза:
- Погледнете ме в очите всички! Налага се да отида по работа в кабинета на господин директора. Затова ще ви надзирава господин Мушабиер.
Ще ми доставите удоволствието да мирувате, да му се подчинявате и да не го подлудявате. Ясно?
После Бульона сложи ръка на рамото на господин Мушабиер и му каза:
- Кураж, Мушабиер, момчето ми!
И си тръгна.
Господин Мушабиер ни изгледа с ококорени очи и ни рече с тих гласец:
- Свободно!
Господин Мушабиер е нов възпитател и още не сме имали време да му измислим смешен прякор.
Той си е доста по-млад от Бульона, изглежда, все едно до неотдавна самият той е ходил на училище, и за пръв път ни надзирава съвсем самичък по време на междучасие.
- На какво ще играем? - попитах аз.
- Да си поиграем на самолети, а? - предложи Йод.
Понеже не знаехме какво е това, Йод ни обясни.
Разделяме се на два лагера - приятели и неприятели - и сме самолети. Търчим с разперени ръце, викаме „бърр" и се опитваме да препъваме неприятелите. Тези, които паднат, са свалени самолети
и губят. Решихме се, че е щура игра и най-вече че няма опасност да берем ядове.
- Хубаво - каза Йод, - аз ще съм шефът на приятелите, ще бъда капитан Уилям, като в един филм, дето гледах, в който той сваля всички неприятели, кикотейки се, папапапа, и в един момент той също е подло свален, ама не е нищо страшно, пращат го в болница, като онази за моя апандисит, и той оздравява, и пак тръгва да сваля други неприятели, и накрая войната е спечелена.
Беше много щуро.
- А аз - обади се Мексан - ще бъда Гинмер, той е най-силният от всички.
- А пък аз - каза Клотер - ще бъда Мишел Танги, това е една поредица, дето си я чета в час в моето списание „Пилот" и е страхотна; той все катастрофира със самолетите си, обаче отървава кожата, понеже кара добре. И има щура униформа.
- А аз ще бъда Бъфало Бил - заяви Жофроа.
- Бъфало Бил не е бил авиатор, бил е каубой, тъпчо! - изрепчи се Йод.
- Е та какво, да не би един каубой да няма право да стане пилот? - отвърна Жофроа. - Я веднага повтори какво каза!
- Какво казах ли? Че какво съм казал? - попита Йод.
- Онова там, че съм тъпчо - отвърна Жофроа.
- А, да - каза Йод. - Тъпчо си.
И се сбиха. Обаче господин Мушабиер пристигна тичешком и им нареди да вървят в ъгъла и двамата. Тогава Йод и Жофроа разпериха ръце и отидоха да застанат в ъгъла, бръмчейки.
- Аз стигнах преди теб, Бъфало Бил - извика Йод.
Господин Мушабиер ги загледа и се почеса по челото.
- Хей, момчета - рекох аз, - ако вземем да се бием, ще стане като всяко междучасие, няма да ни остане време за игра.
- Прав си - съгласи се Жоашен, - значи разделяме се на приятели и неприятели и започваме.
Но разбира се, всеки път така става - все никой не иска да е неприятелят.
- Ами май ще трябва всичките да сме приятели - забеляза Рюфюс.
- Я, няма пък да се избиваме между приятели - намеси се Клотер.
- Защо не - каза Мексан. - Ще има приятели и по-малко приятели. Алсест, Николà и Клотер ще са по-малко приятелите; Рюфюс, Жоашен и аз ще сме приятелите. Хайде, почваме!
И Рюфюс, Жоашен и Мексан разпериха ръце и запрепускаха, като викаха „бърр", само Мексан фучеше, понеже, тъй като тича много бързо, твърдеше, че бил реактивен самолет. Клотер, Алсест и аз не бяхме навити; тъй де, какво пък, ама ха!
Мексан все иска той да командва. Понеже не помръднахме, Мексан, Рюфюс и Жоашен се върнаха и ни наобиколиха, все тъй с разперени ръце, като викаха „бърр", „бърр".
- Е, какво, момчета - попита Мексан, - летите ли, или не?
- Ние не щем да сме по-малко приятелите - заявих аз.
- Хайде бе, момчета - каза Рюфюс, - междучасието ще свърши и заради вас няма да сме си играли!
- Ами - обади се Клотер - навити сме да играем, ако по-малко приятелите сте вие.
- Майтапиш се - каза Мексан.
- Ще видиш дали се майтапя! - развика се Клотер и погна Мексан, който разпери ръце и побягна, фучейки.
Тогава Клотер и той разпери ръце и се развика „бъррр" и „папапапа", обаче си е трудна работа да догониш Мексан, като се прави на реактивен самолет, понеже има много дълги крака с изпъкнали мърляви колене. И после Рюфюс и Жоашен също разпериха ръце и се завтекоха след мен.
- Гинмер вика контролната кула, Гинмер вика контролната кула - повтаряше Рюфюс, - залових един. Бъррр!
- Аз съм Гинмер бе! - изкрещя Мексан, който префуча край нас, все тъй сподирян от Клотер, който стреляше „папапапа", обаче не успяваше да го догони.