Отбелязваме 100-годишнината от рождението на Негово величество Баса - Борис Христов.

Столична община е организатор на честването на 100-годишнината от рождението на великия български оперен певец, което се проведе при паметника му в близост до катедралния храм „Св. Александър Невски" в столицата.

„Българското културно величие не е мит. То е една реалност, изкована от знакови личности на XX век, на всички времена - хора, които със своите творчество и работа на всички континенти са оставили трайна диря и са обогатили световната култура", заяви заместник-кметът по културата на Столична община Тодор Чобанов.

"Една от тези личности, които са прославили името на България на всички континенти, променили критериите за изкуството, в което се изявяват, обичани и харесвани от публиката навсякъде по света, несъмнено е големият български творец Борис Христов. Заслужил с таланта си прозвището „Негово величество Басът", оперният певец е българин, който ни кара да се гордеем, а личността му остава като една от най-великите личности в нашата нация.

Оперният певец се отличава с отдадеността си на професията и с това, че  никога не е забравил отечеството. Независимо от превратностите, от турбулентните политически времена, в които е живял, той е запазил огромната си любов към България. Христов е човек, който се е гордеел със своята родина и с корените си", каза още Чобанов.

Заместник-кметът обясни, че във връзка с честванията на 100-годишнината от рождението на великия оперен певец е сформиран общонационален комитет, който организира цяла серия  от събития.
„Нашият скромен принос е по организацията на днешното тържество", заяви Чобанов. Столична община подпомага организацията на концерти, които ще бъдат провеждани в София и са организирани от Софийската опера и балет в памет на големия български певец.

„Негово величество Басът" Борис Христов е роден в Пловдив, в семейството на видния деец на българското революционно движение Кирил Совичанов. Още в ранните си години Христов се изявява като талант на своята най-ярка сцена в България - катедралния храм „Св. Александър Невски". Талантът му е забелязан, насърчаван и той се изгражда в някои от най-интересните български формирования като хор „Гусла", където става солист.

През 1942 г., с личната подкрепа на Борис III, получава държавна стипендия и заминава за Италия, където учи при известния баритон Рикардо Страчари в Милано. Четири години по-късно Борис Христов прави оперния си дебют, след който започват да „валят" покани от целия свят - от Рим, Лондон, Венеция и много други.

След известни визови перипетии започва да се изявява и в САЩ. В тези години отношенията му с комунистическата власт в България са обтегнати, на моменти дори враждебни. Отказва му се виза и той не успява да присъства на погребението на майка си, както и на това на брат си.

Въпреки това отношенията се нормализират и през 1967 г. Христов се прибира в България и през следващите години осъществява серия от уникални записи, направени в нашата светиня - катедралния храм „Св. Александър Невски".

Освен велик певец, Христов бил и голям патриот, който винаги пазел в сърцето си любовта към България. През 1968 г., при покана да изпълни ролята на цар Самуил в операта в Скопие, но отказва заради опитите да се подменя историческата истина и заявява в едно писмо, че цар Самуил е бил и остава български цар.

Директорът на Софийска опера и балет акад. Пламен Карталов благодари на Столичната община, че „под свода на небесния храм", в близост до храм-паметника „Св. Александър Невски" е дарила мястото за „един непреклонен и постоянен поклон" пред маестро Борис Христов.

Именно в храм-паметника „Св. Александър Невски", с благословението на Светия синод,  е извършено опелото на Борис Христов. В катедралния храм са полагани царе, патриарси и най-заслужилите хора. Като „цар на операта" опелото на Христов също се е състояло тук. Този факт не е никак случаен, имайки предвид факта, че именно там Христов прави своите музикални стъпки.

Гласът на „царя на операта" прозвуча и днес, на тържественото честване на 100 години от неговото рождение.

В негова памет бяха положени венци от председателя на Народното събрание Михаил Миков, от Българската патриаршия, кмета на София Йорданка Фандъкова, от Министерството на културата, както и от граждани.