Това съобщи директорът на НИМ проф. Божидар Димитров, показвайки около 400 златни украшения, открити от археологическа експедиция на музея в едно от подбалканските полета – конкретното място не се посочва от съображения за сигурност.
Ръководителите на експедицията са млади сътрудници и искам да ги опазя от общинари, политици, иманяри и мутри, заяви Димитров.
Той обясни, че по време на разкопки на селище и некропол от четвърто-трето хилядолетие пр.Хр., експедицията е попаднала на голямо струпване на златни украшения, разположени на площ от около 50 кв.м.
До момента са изровени тези 400 предмета, като всеки ден откриват по 15-тина от тях, уточни шефът на НИМ.
Те са изработени преди около 5 хиляди години и са по-стари от тракийските, като сред находките има пръстенчета за златни нанизи, подобни на откритите преди години в Троя.
Прави впечатление уникалната прецизност на изработката, като в някои от предметите са инкрустирани бисери с диаметър 1.5 мм., което според бижутери не може да стане без силна лупа, разказва Димитров.
По думите му, огромният брой златни предмети и фината изработка свидетелстват за неподозирано високо ниво на технологиите и цивилизацията по нашите земи в бронзовата епоха.
Директорът на НИМ подчерта, че за първи път са открити толкова голям брой златни апликации. Досега находките на различни места у нас и в северната ни съседка Румъния са се състояли от по няколко предмета.
Това, на което ние попаднахме, ще преосмисли предположенията, че този производствен център се е намирал в Карпатите, заяви проф.Димитров.
По всичко личи, че този производствен център е базиран на златото в полиметалните руди, които и сега се използват в Челопеч, Пирдоп, Панагюрище.
За момента не са открити сечивата, с които са били изработвани украшенията, като се предполага, че те са били опожарени.
Експедицията обаче продължава, тъй като археологическото лято още не е завършило, обяви Божидар Димитров.
Докато директорът на НИМ даваше брифинг в кабинета си за това поредно страхотно археологическо откритие, митнически служители донесоха в НИМ четири изключително ценни икони от 18-19 век, хванати при опит да бъдат изнесени от страната.
Отдавна подобни икони не са влизали в НИМ, коментира проф. Димитров