XVI век. Португалският крал Жуау III решава да подари за сватбата на ерцхерцог Максимилиан Австрийски... един слон. Слонът Соломон. Така започва легендарното и абсурдно пътуване на дебелокожия бозайник от Лисабон до Виена - пътуване с много перипетии, с много срещи и изпитания и за слона, и за придружаващата го свита.

Групата се сблъсква с политически машинации и религиозна алчност, посрещат я с учудване, със страх, с враждебност или с всенародно ликуване, а гротесковите ситуации, в които изпада, са описани с убийствената ирония, присъща на автора.

"Пътуването на слона" е повече приказка, отколкото роман, повече притча, отколкото историческа творба. А особеният правопис, който читателят познава от „Слепота" - без пунктуация, означаваща диалозите, без главни буква на собствените имена - го доближава до устната традиция на миналите времена.

В "Пътуването на слона" "старият шегаджия" Сарамаго за пореден път блестящо използва метода на метафоричното писане, за да се посмее над човешките слабости, над всичко онова, което отличава човека от слона.

Откъс

Kолкото и неуместно да изглежда на този, за когото не такова е значението на спалните - били те утвърдени чрез светото тайнство, от действащите закони или съществуващи извън приетите порядки - за доброто функциониране на държавната администрация, първата крачка на изключителното пътуване на един слон до австрия, което се каним да разкажем, е била направена в кралската спалня на португалския дворец горе-долу по времето, когато хората се прибират в леглото за нощна почивка. Нека веднага отбележим, че употребата на тези колебливи и уклончиви думи никак не е случайна. Чрез тях се освобождаваме по най-елегантен начин от навлизането в подробности от физически и физиологичен характер, малко неприлични и почти винаги комични, когато са написани върху белия лист, и които биха обидили католицизма, стриктно съблюдаван от дон жуау трети, крал на португалия и на алгарве, и от дона катарина австрийска, негова съпруга и бъдеща баба на онзи дон себащиау, който ще отиде да се сражава в алкасер-кибир и там ще загине при първата или при втората битка, въпреки твърденията на някои, че се е поминал от болест непосредствено преди да започнат сраженията. Свъсил вежди, ето с какви думи започнал да говори кралят на кралицата, Не преставам да си мисля аз, сеньора, че подаръкът, който направихме на братовчеда максимилиан по случай сватбата му преди четири години, е недостоен за потеклото и заслугите му, затова сега, когато е така близо до нас, във валядолид, като регент на испания, така да се каже на един лакътразстояние, ми се иска да му подаря нещо по-ценно, нещо, което да бие на очи, вие какво ще кажете, сеньора, Добре ще бъде една дарохранителница, сеньор, забелязала съм, че с благочестивото си значение една дарохранителница винаги се приема добре от този, на когото е подарена, Светата ни църква сигурно няма да оцени този вид щедрост, от паметта ѝ още не е изтрит споменът за изразената симпатия на братовчеда максимилиан към реформата на лутеранските протестанти, лутерански ли, калвинистки ли, така и не разбрах съвсем добре какви са, Дано не чуе дяволът, не се сетих за това, възкликна кралицата, кръстейки се, утре ще трябва да се причестя рано-рано, Защо казвате утре, сеньора, та нима нямате навик да се причестявате всеки ден, попита кралят, Заради нечестивата идея, която врагът внуши на гласните ми струни, трябва да знаете, че още чувствам гърлото си като изгоряло, сякаш през него са минали пламъците на ада. Свикнал на сетивните преувеличения на кралицата, кралят повдигна рамене и се зае отново с трудната и деликатна задача да измисли подарък, способен да задоволи ерцхерцога максимилиан австрийски.