На тържествена церемония в Гербовата зала на президентството бе представена репродукция на ръкописа на Петър Богдан "За древността на бащината земя и за българските дела", който е първият исторически трактат, посветен на България. Трудът, написан на латински език от Петър Богдан и завършен около 1667 г., е един от най-ценните български писмени паметници. В рамките на 200 страници ръкописът разглежда християнското минало и настояще на българските земи и има за цел да мобилизира подкрепа в тогавашна католическа Европа за освобождението на България от османско владичество.

Президентът Румен Радев заяви, че в навечерието на 24 май трябва да се припомни основополагащият принос на писаното слово и християнската вяра за опазване на българското име. Днес се докосваме до делото на Петър Богдан, един духовен водач, като бъде представен пред българската общественост неговият безценен исторически трактат. Богдан е ярък представител на цяла една заслужила плеяда на българските католически дейци от 17 век. Тяхната активна дейност по време на Османската империя остава открит прозорец към достиженията на европейската мисъл, отчете Радев. През целия си живот гради мостове към Европа в търсене на пътя за освобождението на България и ревностно отстоява частта на Отечеството, обясни държавният глава.

"Животът и честта са равнопоставени и намирам една особена символика във факта, че 3 века и половина по-късно откритото наскоро произведение на Петър Богдан - този пръв софийски католически архиепископ, отново пристига в София. Без нещо написано водите на забравата нахлуват в ума на хората и благодарение на заслугите на тези хора забравата никога вече няма да покрие неговият труд", изтъкна Румен Радев.

Той благодари на италианския народ, че е съхранил богатството на Петър Богдан и неговият исторически трактат, посветен на България. Радев призова българските граждани да се докоснат до изключителния текст на научния труд, но и като свидетелство за дълбоките ни корени. Подобно на Паисиевата история, това произведение, написано повече от 100 години преди нея, ни напомня, че в онази епоха тук не е било просто едно безлично и примирено време, а са блестели най-светлите умове, част от елита на Европа и именно те се превръщат в духовните светилници на сънародниците ни, посочи президентът.

Според него българското общество е длъжно да тачи и да познава духовниците ни, спомогнали за въздигане на българския народ. Радев вярва, че все по-често хората трябва да намират повод да се докоснат до християнството, отечеството и националната памет, изразена в историческия труд на Петър Богдан.

Служебният министър на културата и Софийската филхармония презаписаха химна

Служебният министър на културата и Софийската филхармония презаписаха химна

Институците ще ползват дигиталните записи на химните на България и на Европа безвъзмездно

Откривателят на ръкописа на Петър Богдан, проф. д-р Лилия Илиева, бе наградена с почетен знак на президента на Република България. Тя благодари за поставената ѝ висока оценка за труда на Петър Богдан, като негов откривател. "Като специалист много добре знам, че в историята на нашата култура има дълги периоди, които са бели петна и в които преобладава такава книжовна дейност, при която се правят преписи, правят се преводи и се преписват чужди произведения, но в които почти липсват оригинални творби в духовния капитал на нацията", каза проф. Илиева и добави, че трудът на Петър Богдан увековечава духовния капитал на нацията.

Преводачът на ръкописа на Петър Богдан, доц. д-р Цветан Василев, също бе награден с почетен знак на президента на Република България. "Значението на този текст се разкриваше пред мен в продължение на три години, докато го превеждах. Моят труд увенчава едно дело на редица български учени от 18, 19 и 20 век. Надявам се, че с дружни усилия в българската държава, културни институции и учени за популяризиране, издирване на оригинални български паметници и документи да продължи, защото можем да успяваме в това дело - любовта към Отечеството", каза в словото си д-р Василев. Той се позова на цитат от ръкописа на труда на Петър Богдан от Марк Аврелий Цицерон: "Скъпи са децата, скъпи са родителите, скъпо е семейството, скъпи са приятелите, но родината е тази, която обхваща любовта на всички и към всичко. Кой гражданин би се поколебал да даде живота за родината си, стига да е полезен?"

И Алесандра Нечи, директор на Галерии "Естенси" в град Модена, Италия, получи почетен знак на президента на Република България. Тя отчете, че културните връзки са изключително силни между Италия и България. Това са връзки, които във вековете са се следвали непрекъснато и като пример е трактатът на Петър Богдан. И Светите братя Кирил и Методий са доказателство за силните, дълготрайни връзки между Италия и България, посочи Нечи.

Историческият трактат "За древността на бащината земя и за българските дела"

Дълго време в научните среди се смята, че трактатът е загубен във времето и до нас не е достигнал негов екземпляр. През 70-те години на миналия век проф. Божидар Димитров открива единични страници от негов редактиран препис в библиотеката на Ватикана. Единственият, известен до момента екземпляр, е издирен от проф. д-р Лилия Илиева през 2017 г. Той е част от богатата колекция на маркиз Кампори, завещана на Библиотека "Естенси Университария" в гр. Модена, където се съхранява от 1887 г. до днес.

Под патронажа на президента Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките ще представи репродукцията на историческия труд на Петър Богдан на 21 май, сряда, от 18.00 часа. Събитието се посвещава на 155 години Българска академия на науките и 145 години Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

Историята на Петър Богдан идва за пръв път в България догодина

Историята на Петър Богдан идва за пръв път в България догодина

Румен Радев и Кръстю Кръстев обсъдиха гостуването у нас на открития в Италия ръкопис