Държавното финансиране за планови археологически разкопки трябва да се насочва спрямо приоритетните за културния туризъм у нас обекти. Такова мнение изрази археологът проф. Николай Овчаров на пресконференция и обърна внимание на факта, че до момента няма изцяло готов обект.

„В последните дни на своето управление правителството стигна до разпределяне на 2,3 млн. лева за плановите разкопки, с които се разкриват най-важните обекти в страната. Лошото е, че тези пари на пръв поглед голяма сума, се разпределят за повече от 100 обекта в страната", заяви. Овчаров.

По думите му това прави сума между 20 и 30 000 лв. на обект, което е недостатъчно за изследването на големи обекти, римски градове и др. Археологът определи пдобен начин на финансиране като раздаване на пари „на калпак", а не по приоритети.

Овчаров засега и още една тема - тази с организираната у нас експедиция, която ще се води от археоастрономът Робърт Бовал, геологът д-р Робърт Шох, астрофизикът Томас Брофи и проф. Ана Радунчева от българска страна. Те ще търсят знаци, оставени от древна цивилизация по праисторическите светилища Белинташ, Татул и Харман Кая.

Проблемът според Овчаров е, че водачът на експедицията - д-р Бовал е белгийски писател на бестселъри в жанра документалистика и е известен най-вече с широко оспорената, а според някои източници и отречена, теория за корелацията между разположението на Египетските пирамиди и звездите от съзвездието „Орион".

„Нямам против художествената литература да влиза в археологията. Харесвам и Индиана Джоунс. Но никъде това не е наречено научна експедиция", възмути се Овчаров и обясни, че не бива да се правят експерименти, когато става дума за изясняването на сложни за науката казуси като скалните изсичания в Източните Родопи и цивилизациите, населявали този район. Той подчерта още, че спекулациите около изсичанията не са от скоро и че те са причислявани към различни епохи от множество учени в областта.

Археологът оспори и компетенциите на проф. Радунчева като заяви, че „Идеята за тези изсичания се превърна в мания на живота й през последните 20 години.". Тя причислявала изсичанията на цивилизация, живяла около 7 в.пр. Хр., или много преди траките, което попада в периода на Средния Неолит, докато Овчаров и екипа му, в последните 15 години, в които изследват района, намерили ясни доказателства, че животът на светилищата в района, сред които Перперикон и Татул, започва кр. 5 - нач. 4в.пр.Хр. или 6500-6700 години от днешен ден назад.

Той цитира доц. Явор Бояджиев от екипа си, който съставил много точна скала за културата в Източните Родопи, според която тя се заражда там към края на Каменно-медната епоха и началото на брозновата епоха, или когато е разцветът на тази цивилизация и това е „доказано на 1500%", категоричен е още Овчаров.