И докато над София се изливаше поредният дъжд, който превърна града в една голяма локва, и в неочаквано студеното време - пролетта ни изненада, както зимата (и все пак тази година имаше пролет), и докато се чудиш - дали пък все пак не е вече месец май, със сигурност имаше и едно място, изпълнено с топлина, уют и деликатност. На първи май.

Зала 1 на НДК се превърна в това място, от което всеки един човек има нужда, дори и само от време на време. Изпълненията на Кени Джи бяха за два часа и двайсет минути сигурната изолация от дъжда, локвите, препълнените с боклуци шахти и непролетния студ.

Световноизвестният саксофонист засвири за първи път в България като представи последния си албум  "Rhythm & Romance". Очаквано обаче сред изпълненията му преобладаваха стари и известни неща, определили специфичния му стил - деликатен, фин и много топъл.

Първите композиции „Going home" „Sentimental" изпълниха залата и подготвиха почитателите на изтънчения звук за нещо повече от обикновено музикално преживяване. Както и бяха обещали организаторите от Жокер Медия.

На фона на изключително чистия звук на саксофона на Кени Джи обаче дотежа дългото изпълнение на тон без прекъсване. Записан в книгата на рекордите на Гинес за това и с уважение към майсторството, уникалното постижение бе в началото на концерта, и по-добре. Защото след него Кени всъщност показа какво наистина може и какво прави - на първо място обича да свири, обича концертите и публиката си.

„Havana", както и " Forever in Love" приютиха почитателите с изключително чистия, премерен и фин звук и макар саксофонистът рядко да експериментира на живо, импровизации не липсваха. Но и тези, които познават и обичат Кени, не очакват това. Неговата сила е в майсторството, в усета към фразата и чистото звучене. Затова и напълно хармонично, като в една картина, се наместиха „Besame mucho" и своеобразният поклон към началото - виртуалното изпълнение на „What A Wonderful World - поклонът на Кени към Сачмо.

Свежо и контрастиращо емоционални бяха „прекъсванията". Определено Кени Джи трогна публиката със симпатично-мъчителния си опит да проговори на български език, но затова пък от 5-те му изречения се усети желанието, с което е пристъпил на тази сцена.

Представянето на останалите музиканти от групата също бе приятен полъх на нещо различно - със старите им фотографии - намигане към младите години, които не се забравят, и с заиграването с Photoshop. Публиката обаче определено взриви  (и то не с бицепсите си), а с артистичността и майсторството си перкусионистът Рон Пауъл, който се оказа, че на 1 май има и рожден ден. Затова и чухме малко по-късно и поздрав за рожденика (да му е честито).

Новите парчета на саксофониста бяха изпълнени в средата на концерта и те доказаха, че Кени Джи няма да изневери на собствения си стил.

Частите от албума "Rhythm & Romance" се сляха с общото звучене и връщането към познатите мелодии бе напълно естествено - „Forever in Love" и Songbird завършиха изпълненията и откроиха образа на Кени - внимателен, нежен, изключителен музикант.

Самият Кени Джи не веднъж е казвал, че обича да е пред публика, че се забавлява на концертите и сред хората. Затова и сигурно обиколи публиката си - последният половин час той свири навсякъде другаде, но не и на сцената - обиколи и партера, и балкона, спря се до възрастната двойка и до десетгодишното момченце. И свири за тях, с внимание и топлина.