След ковид: Хората се връщат в кината, театрите, музеите и библиотеките през 2022 г.

След ограниченията заради ковид пандемията, които бяха наложени в началото на 2020 г., през миналата година значително се увеличават посещенията в кината, театрите, музеите и библиотеките в България, а същевременно намалява общата продължителност на излъчените радио и телевизионните програми. Това става ясно от данни на Националния статистически институт (НСИ) за културата в страната през 2022 година.

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио и телевизионната програмна дейност, производството на филми и читалищната дейност.

Музеи

Към 31 декември 2022 г. в страната функционират 186 самостоятелни музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство, като по тематичен обхват 97 от тях са общи, а 89 - специализирани (вкл. художествени галерии).

Източник: НСИ

През миналата година Националният музеен фонд включва 7 804 000 движими културни ценности, като в сравнение с 2021 г. техният брой се увеличава със 180 хиляди (2.3%). Цифровизирани са 463 хил. фондови единици, което е с 11 хил. повече спрямо предходната година.

Посещенията в музеите през 2022 г. са 4 001 000 и съпоставени с 2021 г. се увеличават с 37.2%. В дните със свободен вход са осъществени 13.6% от посещенията (545 хиляди). Регистрирано е и увеличение на посещенията на чужденци в музеите - с 272 хиляди, или със 75.6% в сравнение с предходната година.

Частните музеи трябва да гарантират, че ще работят поне 100 дни годишно

В противен случай ще им се отнема разрешението за извършване на музейна дейност

Сценични изкуства

През 2022 г. в действащите 72 театъра в страната са организирани 13 193 представления, посетени от 1 712 000 зрители, като спрямо 2021 г. представленията се увеличават с 24.4%, а посещенията - с 48.3%. Средният брой посетители на едно представление е 130 и се увеличава с 41 в сравнение с предходната година.

Разпределението на театрите по вид и реализирани постановки през 2022 г. е следното: 37 драматични театъра с 5 616 представления; 19 куклени театъра с 4 769 представления; 7 драматично-куклени театъра с 1 689 представления; 7 оперни и балетни театъра с 840 представления; 2 оперетни театъра с 279 представления.

През 2022 г. музикалните колективи в страната са били 53 - 6 филхармонии, 21 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 26 оркестъра. Представленията на тези колективи се увеличават със 72.0% спрямо 2021 година.

Увеличават с 20% разходния стандарт за театрите - недостатъчно според актьорите

"Предстои широко обсъждане"

Библиотеки

През 2022 г. броят на библиотеките с фонд над 200 хил. библиотечни единици нараства спрямо предходната година с 2. Общият им фонд се състои от 36 528 000 библиотечни документа - книги, продължаващи издания - вестници, списания, бюлетини и др., като в структурата му с най-висок дял са книгите - 54.3% (19 825 000), следвани от другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, микроформи, патенти и стандарти) - 28.9% (10 571 000), и продължаващите издания - 16.8% (6 132 000).

Източник: НСИ

Регистрираните читатели са 314 хил., което е с 42% повече в сравнение с предходната година, а посещенията се увеличават с 23.1% и достигат 3 778 000. Заетият библиотечен фонд е 5 247 000. библиотечни единици.

В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" през 2022 г. има регистрирани 8 438 000 библиотечни документа, или с 58 хил. повече спрямо предходната година. Библиотечният фонд в 26-те регионални библиотеки в областните центрове е 12 179 000 единици, като заетият фонд в тях се увеличава с 326 хил. в сравнение с 2021 година.

НСИ: 221 хил. са читателите в България, а посещенията намаляват със 7.9%

Имаме 184 самостоятелни музея, 35 драматични и 20 куклени театъра

Аудио-визуална дейност

Аудио-визуалната дейност включва филмовото производство, дейността на кината, както и радио- и телевизионната програмна дейност.

Филмово производство

През 2022 г. са произведени общо 98 пълнометражни, късометражни и среднометражни филма, в това число 38 за киномрежата, 58 за телевизията и 2 за други цели.

Източник: НСИ

Произведените пълнометражни филми са 24 (18 игрални, 5 документални и 1 анимационен).

Произведените късометражни и среднометражни филми са 74 (включващи 9 сериала с общо 320 епизода), от които 15 игрални, 48 документални и 11 анимационни.

Кина

В края на 2022 г. кината в страната са 85, а киноекраните - 227, като броят им се увеличава съответно с 9 и 6 спрямо 2021 година. Мултиплексите са 11 и в тях са осъществени 57.4% от всички прожекции и 63.2% от посещенията.

През 2022 г. в сравнение с предходната година прожекциите в кината се увеличават с 43.1%, а посещенията - с 59.0%.

Източник: НСИ

Най-голям е броят на кината в Югозападния район - 26 с 120 хил. прожекции, посетени от 1 893 000 зрители. В столицата са функционирали 17 кина със 74 екрана, в които са прожектирани 1 994 филма.

Радиопрограмна дейност

През 2022 г. в страната са функционирали 73 регистрирани и лицензирани радиооператора, излъчили 603 хил. часа радиопредавания, което е с 31 800 часа по-малко спрямо 2021 година. Най-голям е делът на излъчените музикални предавания - 62.4%, следвани от новините (бюлетини, коментари, спортни новини и прогнози за времето) - 8.7%.

Телевизионна програмна дейност

През 2022 г. в страната са функционирали 112 регистрирани и лицензирани български телевизионни оператора, което е с 16 по-малко от предходната година. Телевизиите с наземно разпръскване и тези по кабел и сателит са излъчили програми с обща продължителност 778 200 часа, или с 9.6% по-малко в сравнение с 2021 година.

Източник: НСИ

Специализираните предавания са разпределени по часове, както следва: художествени предавания (игрални, телевизионни и видеофилми) - 186 900 часа; музикални предавания - 122 500 часа; спортни предавания - 88 900 часа; новини (бюлетини, коментари, спортни новини и прогнози за времето) - 62 100 часа; реклами - 59 500 часа; образователни предавания - 7 800 часа.

Читалищна дейност

Народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи . Изследването на читалищната дейност се провежда веднъж на пет години в съответствие с Националната статистическа програма и е изчерпателно, като обхваща всички читалища на територията на Република България, регистрирани в съответствие със Закона за народните читалища.

Източник: НСИ

Към 31 декември 2022 г. действащите читалища на територията на Република България са 3 319, от тях 665 (20.0%) са в градовете, а 2 654 (80.0%) в селата. В сравнение с 2017 г. броят на читалищата намалява с 2. Членовете на читалищата са 261 342, като спрямо 2017 г. броят им намалява с 11 637, или с 4.5%.

Източник: НСИ

През 2022 г. във функциониращите читалища са налични следните услуги: в 1 670 читалища (50.3%) предлагат услуги за ползване на компютър с достъп до интернет за потребители; в 3 015 читалища, или 90.8% от всички читалища, има действащи библиотеки; 2 426 (73.1%) читалища разполагат със зала за представления, като средно една зала разполага с 205 места за зрители.

През 2022 г. от читалищата са организирани общо 75 512 културни и творчески прояви. Най-голям е броят на организираните от читалищата празненства и фестивали - 25 230, следван от честванията на бележити дати и годишнини - 22 300.