Ванеса Редгрейв специален гост на София филм фест

Редгрейв ще бъде придружена от сина си - режисьора Карло Неро, като визитата им е част от цялостното присъствие на Британския съвет на фестивала.

В програмата на феста е включен най-новият филм на голямата актриса - „Бялата графиня” (2005) под режисурата на Джеймс Айвъри.
Лентата събира на екрана дъщерята на Ванеса, Наташа Ричардсън, сестра й Лин Редгрейв и чаровника Ралф Файнс.

В програмата на юбилейния фестивал са включени и филмите под режисура на Карло Неро „Треската” и документалният „Русия/Чечня – гласове на несъгласието”, като продуцент и на двата филма е самата Ванеса Редгрейв.

Актрисата е в главната роля в „Треската” в партньорство с Майкъл Мур, Анджелина Жоли и дъщеря й Джоли Ричардсън.

Ванеса Редгрейв блести на екрана и на театралната сцена над 40 години, като има зад гърба си 97 филма.

Родена е на 30 януари 1937 г. в Лондон. Дъщеря на известния английски актьор сър Майкъл Редгрейв. Майка й Рейчъл Кемпсън също е актриса.

Като малка се занимава с танци и мечтае да стане балерина, но високият й ръст се превръща в пречка за голямата балетна сцена.

Ванеса се обръща към драматичното изкуство и завършва Лондонското училище за музика и драма.

През 1957 г. прави своя дебют като театрална актриса.
Само година по-късно се появява и на големия екран във филма „Зад маската” в ролята на Памела Грей, дъщеря на героя, в чиято роля влиза собственият й баща.

В първите години на актьорската си дейност Ванеса Редгрейв е завладяна от театралното изкуство и цялото й време и енергия насочва към трупата на Кралския шекспиров театър.

В киното изгрява с участието си в „Морган” (1966), за което печели наградата за най-добра актриса в Кан и е номинирана за „Златен глобус”, Британска филмова награда и „Оскар”.

Световната сцена я издига след ролята й във „Фотоувеличение” (1967) на Микеланджело Антониони.
Тя е в свои води и във филма на Карел Райс „Айсидора” (1969), където влива дългогодишната си страст към танца и политическите си симпатии – в образа на Айсидора Дънкан.

За ролята си печели отново награда за най-добра актриса в Кан и е номинирана за „Златен глобус” и „Оскар”.

23 години по-късно актрисата отново влиза в ролята на танцьорката, този път на театрална сцена – в пиесата на Мартин Шърман „Когато тя танцуваше”, в театър „Глобус” в Лондон.

В средата на 70-те аристократичната актриса отново е на големия екран.
Тя е Мери Дебънхам в “Убийство в Ориент експрес” (1974), Ан в “ Извън сезона” (1975), Лола в “The Seven Per-Cent Solution” (1976), Агата Кристи в “Агата” (1979).

Точно 20 години след кинодебюта си Ванеса Редгрейв получава „Оскар” за поддържаща роля в „Джулия” (1977), по режисурата на Фред Цинеман, заснет по автобиографичния роман на Лилиан Хелман, както и „Златен Глобус”.

Актрисата вписва в биографията си 5 номинации за „Оскар”, 11 за „Златен Глобус”, от които две се превръщат в награди.

През 1993 г. отново е номинирана за „Оскар” за ролята й на господарката на имението „Хауърдс Енд” от едноименния филм.
10 години по-късно получава престижната театрална награда „Тони” за най-добра актриса за „Дългият път на деня към нощта”.

Брайън Де Палма кани британската актриса в звездния екип на „Мисията невъзможна” (1996), а няколко години по-късно Шон Пен я снима в „Клетвата”.