Зала 1 на НДК се оказа тясна за почитателите на белгийската формация Vaya con Dios.

Въпреки че най-честият коментар след оповестяването на гостуването им бе „Абе, те още живи ли са?", българската публика показа, че сред нея има много фенове, които са очаквали дълго това събитие.

Нещо повече - много хора, неуспели да си купят билет за концерта, размазваха листове пред залата, на които беше написано колко билети търсят.

А радостта на феновете в залата си личеше по време на целия концерт.

Публиката се оказа много добре запозната с творчеството на белгийската група, въпреки  че визитата на популярната формация бе част от проекта „Vaya con Dios acoustic live", който съвпада с 20-годишнината от създаването им.

Най-известните хитове прозвучаха в джазирани и дори блус версии, изпълнени изключително стилно и професионално, макар и на моменти доста различни.

Независимо от това феновете разпознаваха парчетата още от първите акорди и не спираха да пеят заедно с Дани Клейн на песни като "Puerto Rico", "Farewell song", "Neh Nah Neh".

Освен магнетично присъствие на сцената, певицата показа социална ангажираност спрямо някои наболели проблеми в българското общество, когато попита дали има роми в залата.

Такива нямаше /или поне не си признаха/, но тя изпълни циганския химн „Джелем Джелем", преработен от нея с френски текст.

Според думите й с това изпълнение тя почита голямото ромско влияние във всички музикални стилове.

Вечерта завърши с изключително бурни аплодисменти, като ненаситната публика извика Vaya con Dios на два биса.