Близо час 18 хиляди фенове се прощаваха с идолите си Judas Priest. Толкова приблизително продължиха бисовете, подарени от Роб Халфорд и компания на българската публика.
Великият Роб се поклони за последно пред феновете, яхнал здраво легендарния си мотор така, както го е правил през последните повече от три десетилетия.
Преди 9 години Халфорд стъпи за първи път на българска сцена, превръщайки мечтите на две рок поколения в реалност. Тогава дойде сам, но публиката друго и не искаше.
Две години по-късно обаче той доведе Judas в оригиналния му състав и тотално покори българските рокаджии.
Сега Judas Priest правят прощалното си турне - хич не ни се иска да вярваме, че то наистина е прощално, но и така да е - последният им концерт в България доказа категорично, че Роб и момчетата се оттеглят на върха.
Вярно, Sofia Rocks доведе у нас още няколко групи, писали здраво рок историята. Поклон пред Slade, Saxon, Mike & The Mechanics, великия Ковърдейл и Whitesnake, но вечерта бе за Judas!
През тези повече от два часа на сцената Халфорд ни разходи из всичките години, когато групата господстваше по световните рок сцени.
Началото бе безапелационно с Rapid Fire, Metal Gods, Heading Out to the Highway. Междудругото, увертюрата към симфонията на Juads бе особено „сантиментална". Когато угаснаха светлините и всички разбрахме, че метъл влакът иде, на запис прозвуча митичното War Pigs на Black Sabbath. Още незатихнал гласът на краля Ози и Роб Халфорд се развихри из сцената.
За пеенето му? Изключителна вокална класа. След близо 40 години пред микрофона Халфорд не изневери на две неща - уважение към публиката и перфекционизъм по отношение на подготовката си за турнета и концерти.
Това снощи експлодира със страшна сила и произведе един от великите концерти, случили се у нас. И преносно, и буквално - Глен, Ричи, Скот и Ян свириха като за последно, демонстрирайки един от най-добрия саунд, звучал по родните стадиони и зали.
Разбира се Роб и компания не спестиха на тълпата класиките Diamonds & Rust и The Green Manalishi, а безподобната Breaking the Law Халфорд остави да я изпее публиката.
Краят бе предизвестен и унищожителен - Painkiller, Electric Eye, Hell Bent for Leather, You've Got Another Thing Comin'.
Четирите рок взрива обаче не бяха достатъчни, тълпата не си тръгваше, скандирайки "Judas, Judas..." час и половина след полунощ.
Халфорд това и чакаше, излезе и ни „довърши" с Living After Midnight.
Приказката свърши, остава рок споменът и 18 велики албума на Judas Priest. Пък и хубавото на приказките е, че паметта може да ги разказва вечно, побеждавайки забравата и безпросветната заблуда.
ceckosersemina
на 09.07.2011 в 14:53:19 #1