Парите или любовта? Парите, естествено, би казала Изабела Спайърс.

Когато напуска родната Великобритания, за да стане бавачка в семейството на всемогъщия холивудски агент Стивън Шо, деветнайсетгодишната Бела има план - да се омъжи възможно най-бързо за някой богаташ и да заживее като на кино.

Според красивата и находчива Бела, единствено парите са в състояние да й помогнат да загърби тежкото си минало и да й дадат безценните сигурност и спокойствие.

След светкавична сватба в Лас Вегас, Бела се сдобива с така мечтания богат и красив съпруг и бездънна банкова сметка, но приказката не продължава дълго.

Когато всичко около нея се сгромолясва като колода карти, Бела отново трябва да се справя сама.

По дългия път, който ще извърви, постепенно тя ще научи, че щастието не се купува с пари, а когато отново я попитат „Парите или любовта?", тя може би ще отговори „Любовта", а може би ще каже „Защо не и двете?"

Препоръчва се основно за женска публика, но книгата надхвърля многократно типичния чиклит. На привидно повърхностния фон на живота на Холивудския хайлайф този увлекателно написан роман поставя умело и с много хумор основни въпроси за любовта, парите и морала.

Из „Какво общо има любовта":

Наистина нямам представа какво ме накара да го кажа. Може би причината се крие в неизменния навик на британеца да пуска шеги в моменти на извънмерна опасност.
„Навярно ще успея за следващия", казва той, току-що разминал се със сигурна смърт, след като по време на юлските атентати в Лондон автобусът, който е изпуснал, е литнал във въздуха. Един британец винаги ще намери време за шега, когато се изправи лице в лице срещу смъртта. Така постъпваме. Така правят и британските войници, когато влизат в бой. Същото стори родната ми майка в рядък миг на просветление, докато я подготвяха за операция на мозъчна аневризма малко преди да почине. „Ще ви бъда толкова благодарна, ако ми сложите и още малко мозък", успява да промълви тя. „Би било много полезно допълнение."
Но както и да е, вече знам, че имиграционните чиновници в САЩ и особено тези от международното летище на Лос Анджелис не са прочути с изтънчено чувство за хумор. А служебната им зала, независимо от ужаса, който внушава, особено ако човек е пристигнал без виза и лъже, че е дошъл само за уикенда, а не за да работи, съвсем не е място за шеги. Аз казах само да обърнат на шейсет и трета страница от паспорта, където е подробно изложено цялото ми криминално досие, но в никакъв случай не съм очаквала дъртият тъпанар наистина да вземе да я търси. Такава няма в моя паспорт. Просто ми бе писнало да съзерцавам подобната на шушулка лимба върху темето на този чиновник, забил взор в моите формуляри. И наистина хранех известна надежда да разделя тия устни, дотолкова изтънели под мустаците, че приличаха на две червейчета, в някакво подобие на усмивка. Дори да е лицемерна или наподобяваща гримаса. Нещичко, което да намекне за присъствие на човешки елемент. За нещастие този чиновник се оказва най-обикновен робот, който ме завежда при началничката си, също изградена от толкова много метал, че очаквам да заскърца с някоя от ръждясалите си части в специалното помещение, което дели с други роботи и в което се налага да я убеждавам, че всъщност нямам криминално досие.