Украинският генерален щаб съобщи на 12 юни, че руските сили са понесли над един милион жертви от началото на войната през февруари 2022 г., като над половината от тях са след януари 2024 г.
Това пишат от Института за изследване на войната (ISW).
Руските сили са понесли 106 720 жертви през 2022 г. (средно 340 жертви на ден); 253 290 жертви през 2023 г. (средно 693 жертви на ден); и 430 790 жертви през 2024 г. (средно 1177 жертви на ден).
Към 4 юни 2025 г. руските сили вече са понесли над 200 000 жертви за 2025 г.
Информационната агенция на украинското Министерство на отбраната (МО) "АрмияИнформ" съобщи на 5 юни, че неназован служител на НАТО е заявил, че руските сили понасят средно 1140 жертви на ден.
На 11 юни "Уолстрийт Джърнъл" (WSJ) съобщи, че руските сили са завзели повече територия през май 2025 г., отколкото през всеки друг месец от края на 2022 г.
Украинските сили продължават да демонстрират способността си да провеждат успешни удари на далечни разстояния, насочени към руската отбранително-промишлена база.
Украинският Генерален щаб съобщи на 12 юни, че украинските сили, включително елементи от Силите за безпилотни системи, са извършили удар в нощта на 11 срещу 12 юни срещу завода "Резонит" в технопарка "Зубово" в Зубово, Московска област.
Украинският Генерален щаб и Украинският център за противодействие на дезинформацията, началник-лейтенант Андрей Коваленко, съобщиха, че заводът "Резонит" произвежда навигационни системи за артилерийски системи, печатни платки и друга микроелектроника, необходима за руските военноморски оръжия и ракети, включително крилати ракети "Калибър" и Х-101, крилати и балистични ракети "Искандер" и баржиращи боеприпаси "Ланцет" и "Куб".
Данните от NASA Fire Information for Resource Management (FIRMS) за 12 юни показват засечени от спътници топлинни аномалии в Зубово, което е в съответствие с украинските съобщения за удар срещу технопарка "Зубово".
Украйна и Русия отново размениха военнопленници на 12 юни, в съответствие със споразуменията, постигнати по време на преговорите в Истанбул на 2 юни. Украинският президент Володимир Зеленски и руското Министерство на отбраната потвърдиха, че Украйна и Русия са разменили неопределен брой тежко ранени военнопленници на 12 юни.
Началникът на Главното управление на военното разузнаване (ГУР) на Украйна, генерал-лейтенант Кирил Буданов, заяви на 12 юни, че размяната включва украински военнопленници, които са защитавали Мариупол и са прекарали повече от три години в руски плен.
Зеленски и Буданов съобщиха, че Украйна очаква скоро нов кръг от размяна на военнопленници. Кореспондентът на руското Министерство на отбраната и Руската държавна телевизионна и радиоразпръсквателна компания (ВГТРК) Евгений Поддубни заяви на 12 юни, че Русия е готова да провежда ежедневна размяна на военнопленници в съответствие с графика, който Русия и Украйна са се споразумели в Истанбул, но обвини Украйна, че не желае да отвърне със същото.
Руските власти наскоро използваха като оръжие размяната на военнопленници и безпочвено обвиниха Украйна, че не е репатрирала телата на убити в действие войници след преговорите в Истанбул, за да дискредитират Украйна и да отклонят вниманието от собствените злоупотреби на Русия с украински войници и многократните откази за сътрудничество в мерките за изграждане на доверие.
Страните от Югоизточна Европа потвърдиха подкрепата си за Украйна на 11 юни, включително Сърбия, която сигнализира за готовността си да подобри двустранните отношения с Украйна.
Украинският президент Володимир Зеленски беше домакин на четвъртата среща на върха Украйна-Югоизточна Европа в град Одеса на 11 юни.
В нея участваха молдовският президент Мая Санду, президентът на Черна гора Яков Милатович, румънският президент Никушор Дан, българският премиер Росен Желязков, хърватският президент Андрей Пленкович, гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, председателят на албанския парламент Елиза Спиропали, вицепрезидентът на Северна Македония Изет Меджити и вицепремиерът на Словения Таня Файон.
Повечето от участниците издадоха декларация, осъждаща войната на Русия срещу Украйна, и призоваха за продължаване на военната, хуманитарната и дипломатическата помощ за Украйна, пълното изтегляне на руските сили и техника от Украйна и членството на Украйна в НАТО и Европейския съюз (ЕС).
Сръбският президент Александър Вучич присъства на срещата на върха на 11 юни, което бе първото му официално посещение в Украйна, но не подписа заключителната декларация.
Вучич изрази готовността на Сърбия да инвестира в усилията за възстановяване в един или два украински града или области.
Сърбия ще продължи да подкрепя териториалната цялост на Украйна и да предоставя хуманитарна помощ. Руски официални лица изразиха възмущение от изявленията и твърдят, че Вучич е присъствал на срещата на върха само поради външен натиск.
Германия обеща да предостави на Украйна допълнителна финансова и материална подкрепа, включително системи за противовъздушна отбрана. На 12 юни украинският президент Володимир Зеленски обяви, че Украйна е получила тригодишно споразумение за получаване на неопределен брой системи за противовъздушна отбрана IRIS-T от Германия.
Германският министър на отбраната Борис Писториус изрази намерението си да предостави на Украйна допълнителни 1,9 милиарда евро през 2025 г., включително за подкрепа на украинските оръжейни способности с голям обсег. Обещанието на Писториус за допълнителна подкрепа от 1,9 милиарда евро следва предварително договорената сума от седем милиарда евро - с което германската подкрепа достига общо девет милиарда евро, ако германският Бундестаг одобри тези предложения.
USD
CHF
EUR
GBP
