“В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше: водката” - така започва очеркът на Виктор Ерофеев, посветен на 500-годишнината на водката – “руският Бог”.
Задълбоченият анализ на писателя за голямата роля на този Бог, “съсипал почти всяко руско семейство” може да откриете в последната книга на списание “Факел”, събрала 5-ти и 6-ти брой.
На неразбираемото за Запада руско веселие са посветени разказите на Евгений Попов, които също присъстват на страниците на “Факел”.

Броят е посветен и на Владимир Войнович, чието творчество е представено с документалната проза “Портрет на фона на един мит”, а интервюто на Мома Димич “Предпочитам да бъда на страната на истината” пък представя самия него.

Феновете на Пелевин също могат да се насладят на творчеството му. “Факел” публикува един от последните му текстове - повестта “Македонска критика на френската мисъл”.

Нобелистът Бродски също е на страниците на “Факел” с есето “Профилът на Клио” и интервюто на Адам Мелхник “Инстинктът за действие изчезва”, от което читателят ще научи малко повече за странната личност на поета.

Глобализацията – актуалният феномен на обществото ни е темата, разгледана от френския социолог Жан Бодрияр в есето “Насилието на глобализацията”.
В същия раздел – “Новият световен безпорядък” е и есето на Жак Дерида – “Съществуват ли държави-бандити”.
По същата тема, но по през призмата на руския поглед, е текстът на Александър Янов “Цивилизационната нестабилност на Русия”.
Марлен Ларюел пък разсъждава за парадоксите на “евразийството” и за двойнствеността на руския възглед за “Изтока” в текста си “Размисъл за Азия или размисъл за Русия”.

В последните за 2003 година броеве “Факел” представя и гръцкия поет Одисеас Елитас с цикъла стихове “Атмосфера на отсъствието”.
Текстовете на Константин Леонтов, Йордан Велчев и Милица Бакич-Хейдън пък са за Балканите - кръстопътят между Изтока и Запада.

На страниците на “Факел” е и текстът на Александър Кьосев “МЕТАМОРФОЗИ: Пазар, тела и думи на сцената на прехода”. Разсъжденията на културолога за Българския преход обективизират промяната в образа на българското общество, на словото му и на неговата телесност.

За културата на прехода, но през погледа на руския човек, говорят и Борис Гройс, публицист и културолог, емигрирал във ФРГ през 1981 година, и Олег Кулик, един от най-изтъкнатите съвременни руски художници-концепуталисти.
В текста си “В очакване на руската културна идентичност” Гройс “разкрива универсализма на “руското”, като го очиства от националистичните и етнически конотации…”, а Кулик по време на своите пърформънси “изразява цялата ярост на жадуващия да се изтръгне от националния контекст, определен безсмислено отвън, от страна на “доминиращите” култури...” (Екатерина Дьогот).

В последните си страници “Факел” отделя място и на един документ от 1946 година, озаглавен “В ръцете на българските власти”, който представлява протокол за разпит на Ирина Лобанова-Ростовская, съпруга на руския княз Димитър Иванов Лобанов-Ростовски, живял у нас.