Известният сюрреалист Салвадор Дали имал малко необичаен метод за спане. Когато си лягал в леглото (или в неговия случай - прилягал на креслото) след дълъг ден на фантазиране какво би било, ако часовниците можеха да се огъват или черепите съдържаха други черепи, той взимал в ръка ключове или лъжица. Държал металния предмет през ръба на креслото, а на пода имало метална плоча. Когато заспивал, предметът падал от ръката му, удрял се в плочата и звукът го събуждал.

Дали вярвал, че спането по този начин му носело творчески тласък (а не просто уплах и умора), и започвал работа веднага след като лъжицата ударела чинията.

Художникът безспорно е бил креативен, но наскоро изследователи решиха да проучат дали неговата техника би подействала и на обикновените хора. Оказва се, че е така, пише порталът Iflscience.

Екип от учени дава на участници математически задачи, всяка от които има скрито правило, което им позволява да решат задачата почти мигновено, ако го открият. След като се опитали да решат задачата, участниците били разделени на три групи, преди да пробват отново: хора, които останали будни; хора, на които било позволено да потънат в плитка фаза на сън (известна като N1) за повече от 30 секунди; и такива, на които било позволено да се унесат по-дълбоко в сън за поне 30 секунди.

Изследователите откриват, че участниците, които са прекарали поне 15 секунди в сън N1, са утроили шансовете си да открият скритото правило, което предполага засилено творческо мислене, в сравнение с тези, които са останали будни. 83% от хората, изпаднали в сън N1, са успели да открият правилото в сравнение със само 30 процента от групата на будните.

"Тук показваме, че мозъчната активност, характерна за зоната между съня и бодърстването (фаза N1), носи творчески тласък. Вярваме, че N1 представлява идеалния коктейл за креативност", пишат авторите на изследването, което е публикувано в Science Advances.

"Първа и последна по рода си" изложба на Вермеер в Амстердам

"Първа и последна по рода си" изложба на Вермеер в Амстердам

Такава вероятно не би била възможна в бъдеще