Нови останки от крепостния зид на Преслав откриха преди седмица шуменските археолози, информира БТв.
Преди 4 години близо до р. Камчия шуменските археолози съвсем случайно попаднали на останки от крепостния зид на стария Преслав. От тогава досега при разкопките продължават да излизат нови участъци от укрепителната стена.

Разкрит е и бастион, кула, в която се предполага, че са се намирали стражите, охранявали старата столица. Находките дават ценна информация за точното местоположение на източната стена на Преслав по времето на Златния век.

Наблюденията върху крепостната стена на Преслав ще продължат и през следващата година. Археолозите се надяват, че тогава е възможно да попаднат и на Източната порта на града.

Велики Преслав е втората българска столица- от 893 до 969 или 971 г. Градът е възникнал по време на управлението на хан Омуртаг като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон.

Цар Симеон I премества столицата на Първото българско царство във Велики Преслав. По време на Златния век града е превърнат в най-красивия на север от Стара планина и един от най-величествените в цяла Югоизточна Европа. Там Наум Охридски, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх и Презвитер Козма развиват Преславската книжовна школа.

Външният град е бил обкръжен от белокаменни стени с височина 10 м и ширина 3,25 м.

Във вътрешния град, също обкръжен със стена, се намира комплексът на царската резиденция: монументални каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони Кръгла църква.

Градът е забележителен за това време с канализацията си и водоснабдяването.

Сред най-значимите археологически находки са керамичната икона на Св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници.

Същевременно пътят до природния резерват "Патлейна" край Велики Преслав е разбит и дори опасен. Заради него туристите от 7 години избягват природно-историческата забележителност.

През 1999 година пороен дъжд съсипа част от пътя до резервата. Пътната отсечка от километър и половина продължава да се руши и след наводненията през миналата година. Ремонт не бе извършен и преди година, когато отсечката беше включена в програмата за рехабилитация на пътища за достъп до туристически обекти по програма ФАР.

Специалистите предвиждат да бъдат изградени подпорни стени, които да предпазят пътя от ново свличане. Те са планирали и преасфалтиране.

След цяла година лутане по различни институции финансирането е осигурено, но ремонтът започна едва преди месец и най-вероятно няма да приключи до края на тази година. Общинарите от Велики Преслав се надяват, че поне за следващия туристически сезон пътят ще бъде възстановен.