Ураганът "Мелиса", който връхлетя Ямайка и Куба, бе определен от Световната метеорологична организация като един от най-мощните атлантически урагани, регистрирани досега. С ветрове, надхвърлящи 300 километра в час, валежи от над 70 сантиметра и вълни с височина до четири метра, бурята се превърна в пример за това колко разрушителна може да бъде природата, когато климатът се променя.
Въпреки че ураганите, тайфуните и циклони носят различни имена, те всъщност представляват едно и също природно явление - тропически циклони.
Разликата е единствено географска: урагани се наричат бурите в Атлантическия океан и североизточната част на Тихия океан, тайфуни - в северозападния Тих океан край Югоизточна Азия, а циклони - в Индийския океан и южната част на Тихия океан. Всички те се раждат над топлите тропически води, когато температурата на морската повърхност надвиши 27 градуса. Топлата вода изпарява влага, която при издигане се охлажда и кондензира, освобождавайки енергия. В резултат въздухът започва да се върти около зона на ниско налягане, наречена "око" на бурята. Колкото по-топъл е океанът, толкова повече енергия отдава на бурята, което я прави по-интензивна и разрушителна.
Силата на ураганите се измерва по скалата на Сафир-Симпсън. При първа категория ветровете достигат между 119 и 153 километра в час и нанасят ограничени щети, докато при втора категория те вече са над 154 километра и могат да събарят дървета и покриви. Ураганите от трета категория - над 178 километра в час - причиняват тежки поражения дори на добре построени сгради. При четвърта категория ветровете надхвърлят 209 километра в час и унищожават цели квартали, а при пета категория, какъвто беше ураганът "Мелиса", скоростта надминава 252 километра в час и води до пълно разрушение на цели райони.
За разлика от ураганите и тайфуните, мусоните не са въртящи се бури, а сезонни ветрове, които променят посоката си два пъти годишно и носят продължителни дъждове. Те са характерни за Южна и Югоизточна Азия и могат да предизвикат наводнения, но не притежават концентрираната енергия на тропическите циклони. Мусоните са по-скоро климатичен процес, а не буря.
Научните наблюдения показват, че броят на тропическите циклони по света не се увеличава, но тяхната сила и разрушителен потенциал растат. Причините са свързани с глобалното затопляне. По-топлите океани снабдяват бурите с повече енергия, което води до по-високи скорости на вятъра. Атмосферата, която се затопля, може да задържа повече водна пара, а това означава по-интензивни валежи. Повишаването на морското равнище пък усилва ефекта на буревите приливи и води до по-тежки крайбрежни наводнения.
Изследванията показват, че между 2019 и 2023 година максималните ветрове на ураганите са били средно с 30 километра в час по-силни заради човешкото влияние върху климата. При урагана "Харви" през 2017 година екстремните валежи над Хюстън са били три пъти по-вероятни в резултат на климатичните промени. Освен това покачването на морското равнище е увеличило височината на наводненията при урагана "Катрина" през 2005 година с до 60 процента в сравнение с нивата, които биха се наблюдавали в началото на XX век.
В последните десетилетия учените наблюдават и ново опасно явление - т.нар. "бърза интензификация", при която ураганите увеличават скоростта на вятъра с над 50 километра в час за едно денонощие. Това затруднява прогнозите и оставя населението с по-малко време за евакуация. Наблюдава се и тенденция бурите да се движат по-бавно, което води до по-дълги и интензивни валежи на едно и също място.
Междуправителственият панел за климатични промени прогнозира, че ако глобалното затопляне бъде ограничено до 1,5 градуса по Целзий, делът на ураганите от най-високите категории ще се увеличи с около 10 процента. При затопляне с 2 градуса този дял ще достигне 13 процента, а при 4 градуса - до 20 процента.
Ураган "Мелиса" се превърна в символ на тази нова епоха на климатични рискове. Светът вероятно няма да вижда повече урагани като брой, но онези, които се образуват, ще бъдат по-мощни, по-дълготрайни и по-разрушителни. Тяхната енергия, усилена от топлите океани и по-влажната атмосфера, превръща естествените бури в глобална заплаха, която поставя на изпитание устойчивостта на цели общества.
България също усеща последиците от тези процеси. През последните години средизмнорските циклони, които се формират над затопленото Средиземно море и навлизат през Егейско и Черно море, все по-често носят екстремни валежи и смъртоносни наводнения. Миналата година бурята, връхлетяла Царево и Приморско, причини внезапни порои и отне човешки животи, като заля улици, мостове и десетки къщи. През есента на тази година подобен циклон предизвика бедствено положение в курорта Елените, където за часове се изляха над 200 литра дъжд на квадратен метър.
Климатолозите свързват тези явления с глобалното затопляне и повишаването на температурата на Черно море, което вече надхвърля дългогодишните норми с повече от градус. Топлата морска повърхност увеличава изпарението и енергията на бурите, а когато влажните въздушни маси достигнат българското крайбрежие и се сблъскат със студени фронтове от север, резултатът често са поройни дъждове, свлачища и внезапни наводнения.
Така България, макар и далеч от ураганните зони на Атлантика, вече усеща същата тенденция — по-редки, но по-интензивни циклони, които носят не просто дъжд, а истински разрушителни стихии, подсилени от затоплящия се климат.
USD
CHF
EUR
GBP
