Когато преди 25 години експлодира реакторът в Чернобил, хората в ГДР не узнаха почти нищо от официалните източници. Вместо това изведнъж в магазините пуснаха зеленчуци в изобилие... Един източногерманец разказва:

Първи май беше слънчев ден. В селото, където живеех, както винаги бе организирана манифестация - си спомня Мартин Дебес на страниците на в. "Тюрингер Алгемайне". Пред една нескопосано скована трибуна марширувахме към училището облечени в комсомолски униформи - за благото на народа.

 

Някъде в Съветския съюз...


За мнозина това бе достатъчно гротескно. Но още по-гротескна бе темата, която бе в устата на всички. Някъде в Съветския съюз още преди дни е имало експлозия в атомна централа. Това във всеки случай бе съобщено по западната телевизия, която през годините непосредствено преди краха на ГДР почти всеки можеше да приема чрез монтирани общи антени.

Само че и Западът не знаеше твърде много. Можеше само да се правят догадки за случилото се в Чернобил на 26 април 1986 година. За онзи гигантски радиоактивен облак, който се образува след експлозията в реактор номер 4, стана известно едва след като бе засечен в Скандинавия от гайгерови броячи. Никой не знаеше за стотиците жертви, а още по-малко пък за хилядите облъчени с радиация.

Докато във Федерална Република Германия бяха раздавани таблетки с йод, при нас в ГДР вестниците поместиха само едно кратко съобщение, в което се говореше за "авария", при която бил "повреден" един реактор. На спортните страници се отразяваше Пробега на мира, който стартира в Киев и който накрая бе спечелен от наш човек. Оттогава въпросният спортист биваше наричан шеговито "радиоактивният победител".

 

Недолюбваните български домати


Най-странното обаче бе нещо друго. Иначе празните рафтове в магазините за плодове и зеленчуци изведнъж се напълниха с краставици, чушки и преди всичко с много, много домати. Всичко това бяха продукти на социалистическото селско стопанство, които вече не можеха да бъдат пласирани на Запад срещу твърда валута.

Доматите от България почти не се купуваха, което нашият учител по обществознание приписа на вражеската пропаганда. Той бе също и единственият, който в тези смутни дни нагъваше салата - каквато, по изключение, през тази пролет имаше в училищния стол всеки божи ден.