Индонезийското цунами показва необходимостта от проучване на неочаквани опасности и изригвания на вулкани. Никой нямаше представа и със сигурност нямаше предупреждение. Това е част от картината, която сега сочи към голямо подводно свлачище, което е причина за опустошителното цунами в събота в Зондския пролива, съобщава БиБиСи.
Разбира се, всички в региона знаят за Анак Кракатау, вулканът, който се появи в морския канал преди по-малко от 100 години. Но неговите изригвания са описани от местните експерти като относително нискомащабни и полунепрекъснати. С други думи, това е част от фона.
И все пак е добре известно, че вулканите имат способността да генерират големи вълни. Механизмът, както винаги, е изместването на голям обем вода.
При класическото цунами, предизвикано от земетресение, морското дъно избутва големи количества вода, при събитията причинени от изригване, свличането на земна маса, също е толкова опасно.
На този етап не е ясно дали част от вулкана се е срутил в океана и е изместил водата, или изригването е предизвикало бързо свличане на седименти под повърхността на водата.
Ефектът така или иначе е същият, приборите в Зондския проток показват високи води около половин час след най-скорошното изригване на Анак Кракатау, около 21:00 местно време.
Проф. Дан Парсънс от университета "Хъл", Великобритания, коментира пред БиБиСи: Страните на вулканите, фланговете, са известни като нестабилни и приличат на движение на свлачище към или под морето, довело до образуването на значително цунами".
Оригиналният вулкан Кракатау изригна и се саморазруши през 1883 г. и оттогава бавно пак се издига, а с издигането на вулканите, техните страни могат да станат нестабилни и да се срутят дори без вулканична дейност.
Използвайки данни за приливната вълна, учените вече са започнали да моделират цунамито. Първите резултати показват, че нещо се е случило в южната част на Анак Кракатау. Районът ще стане обект на интензивни наблюдения в идните седмици.
Цунами, причинени от свлачища, могат да бъдат доста големи. В геологията има записи за сериозни събития. Съвсем наскоро в Гренландия през 2017 г. 100-метрова вълна е образувана от срутване на камъни във фиорд в западната част на страната.
Все още има подозрения, че цунамито, което засегна остров Сулавеси в Индонезия през септември, е било поне частично засилено от движение на седименти, или свличане по подводните склонове в залива Палу.
В крайбрежните градове, които пресичат Зондския пролив, са докладвани вълни с височина до 5 метра от очевидци. Но макар и големи, тези вълни могат да се разсеят доста бързо, тъй като се отдалечават от източника си.
Едно от най-обезпокоителните неща в такива случаи е незнанието на хората какво ще се случи в следващия момент, вършейки своите ежедневни дейности. Ако имаше голямо земетресение, свързано с изригването на Анак Кракатау, това би било достатъчно, за да накара много местни жители да предприемат някакви действия.
Въпреки че има сеизмичност, отчетена от чувствителни инструменти, тя не е достатъчно голяма, за да промени поведението на хората, а разстоянието от източника на цунамито в дадения случай е толкова кратко.
Източник: EPA/БГНЕС
Уредите за предупреждение от цунами са разположени така, че да предупреждават за цунами, възникнали при земетресения в границите на подводни плочи. Дори ако има такъв уред точно до Анак Кракатау, това е толкова близо до засегнатите брегове, че времето за предупреждение би било минимално предвид високи скорости, при които вълните цунами пътуват, отбеляза проф. Дейв Ротери.
Събитие като това (и това в Палу Сити) показват, че трябва да има много повече проучвания за опасностите, които съществуват, различни от очакваните опасности в региона.
Огромни изследователски усилия са насочени към разбирането на това, което се нарича субдукционни земетресения и цунами, като бедствието през 2004 г., което възникна по линията, където една тектонична плоча влиза под друга. Сега науката трябва да обхване повече и по-широко проблемите в региона.
Това становище е сериозно изразено и на срещата на Американския геофизичен съюз през този месец, най-голямото годишно събрание на учени в света. "Фокусът е върху Суматра и Ява - върху големите субдукция и тектоничните плочи. Центровете за предупреждение също са се фокусирали върху това - защото имахме големи събития като Япония (2011 г.), Чили през 2010 г. и Суматра през 2004 г. всички класически събития в зоната на субдукция, така че всичко е насочено към това", коментира проф. Херман Фриц от Технологичния институт в Джорджия, САЩ.
This video, from data by the Japanese Himawari satellite, shows the eruption of Mount #Krakatoa in #Indonesia (in centre of pic).
— Simon Proud (@simon_sat) December 23, 2018
First eruption was around 13:50 UTC, with ash drifting to the SW.
Second, much larger, eruption (still ongoing) started at ~16:00 UTC. pic.twitter.com/PyAz2oc8QG