Става дума за 12 отчасти радикални предложения, отправени към индустриалните нации. Предложенията не са от кого да е: Още през 1972 година Римският клуб публикува доклада си "Границите на растежа", който му донесе световна известност. В клуба членуват бизнесмени, индустриалци, учени и други известни личности. От 2012 година насам германският учен Ернст Улрих фон Вайцзекер е председател на клуба със седалище в Швейцария.

Промиване на мозъци чрез неолиберализъм

Двамата автори на доклада, който ще излезе и като отделна книга, Йорген Рандерс и Греъм Макстън твърдят, че след 30 години глобализация и икономически прираст, положението в света се е влошило. Милиони хора са загубили работата си, а ножицата между бедни и богати се е разтворила още повече. В тази връзка Макстън призовава към смяна на системата. Икономическа система, който залага на постигането на все по-голям прираст, не е решението, а причината за проблемите, твърди той. Според него, всичко това се дължи на неолиберализма, с който трайно са били промивани мозъците на мнозина.

За да се осъществи смяна на системата, според двамата автори, е необходимо да се изпълнят редица изисквания, които те са обобщили в книга с програмното заглавие: "Един процент прираст е достатъчен". Много от предложенията им не са нови - например искането за пакет с мерки, стимулиращи стопанската конюнктура, по-висока пенсионна възраст, по-високи потребителски данъци или настояването за гарантиран основен доход. Някои от предложенията обаче са радикални – например настояването за семейна „политика на едното дете” и повече отпуск.

Ето част от конкретните предложения на Римския клуб:

1.По-високи данъци за фосилните енергоносители като кафявите каменни въглища и насърчаване на алтернативните енергийни източници, с цел опазване на климата.

2. Субсидии за онези трудещи се, които са принудени да сменят професията си по време на екологичната трансформация.

3. Реформа на данъчната система, така че да се облагат не трудовите доходи, а потреблението на енергийни суровини с цел намаляване на вредните въздействия над околната среда. Увеличаване на цените на самолетни билети и на отоплението.

4. Силно увеличаване на данък наследство, за да бъде намалено неравенството в обществото и да се повишат държавните приходи.

5. Повече отпуск за трудещите се, а допълнителното свободно време да се използва за по-рационално разпределение на работата.

6. Гарантиран основен доход за онези, които най-силно се нуждаят от подкрепа - възрастните, децата и безработните.

7. Повишаване на пенсионната възраст до 70 години, с цел хората по-дълго време да могат сами да се грижат за себе си.

8. По-високи данъци за богатите и фирмите, за да има по- справедливо разпределение на печалбите, особено с оглед на роботизацията.

9. Ограничаване на раждаемостта чрез „политика на едното дете”, за да се намали прирастът на световното население.

10. Нова дефиниция на "платения труд". Към него трябва да спадат и грижите за възрастни и болни членове на семейството.

11. Подсилване позициите на синдикатите с цел повишаване на доходите и намаляване на безработицата.

12. Ограничаване на търговията, там където са застрашени работни места.

Западният начин на живот не е образец за развиващите се страни

Германският министър по проблемите на развиващите се страни Герд Мюлер представи книгата на Римския клуб в Берлин и заяви, че според него авторите пледират не за намаляване на икономическия прираст, а за промяната на неговия характер. Той обаче принципно е съгласен с техния анализ, че светът се намира на "глобален кръстопът".

Герд Мюлер се изказа оптимистично за бъдещото развитие на Германия и цяла Европа. Аргументите му: има достатъчно иновации и технологии, с чиято помощ може да бъде решен световният проблем с глада. "На Земята има място за десет милиарда души, но само при положение, че икономическият ръст стане по-независим от потреблението на ресурсите", заяви Герд Мюлер. Западният потребителски модел с "нашите коли и нашия начин на живот"- не може да бъде модел за подражание на Индия или Африка, защото използва твърде много суровини и енергия, допълни той. Министърът обаче не отговори на въпрос от публиката защо иска да предпази хората в Индия и Африка от по-добър начин на живот, какъвто е западният.

Раждайте по-малко деца!

Римският клуб е институция, която не е неоспорвана. Някои негови критици обръщат внимание на факта, че сегашната икономическа система не се е провалила навсякъде. Милиони хора по света са се отърсили от абсолютната бедност. Някои вече са част от средното съсловие, както показват примерите от Китай и Индия. Най-остра критика пожъна предложението на Римския клуб за семейна „политика на едното дете”, която, според авторите на доклада, би трябвало да бъде насърчавана в индустриалните държави. Йорген Рандерс оправда предложението с това, че едно дете от индустриална държава изразходва 30 пъти повече ресурси в сравнение с едно индийско дете. Затова Западът трябвало да даде пример и да положи грижи за ограничаване на раждаемостта. Той пледира дори за въвеждането на парична премия за жените, които раждат само по едно дете.

Как министър Мюлер смята да намали разликите между бедните и богатите страни в света? Той заяви, че помощите за развитие трябва да бъдат удвоени, а сегашната глобализирана свободна търговия да бъде заменена с по-честни търговски модели, предлагащи честно заплащане на труда и справедлив достъп до пазарите. Според него, развиващите се страни имат нужда от повече иновации и по-добра образователна политика. Министър Мюлер приветства доклада на Римския клуб и каза, че всякакви конкретни предложения за решаването на проблемите са „добре дошли”, защото предупрежденията за предстоящ апокалипсис не помагат никому.