Две трети от българите твърдят, че през последната година живеят по-зле. Това сочат данните от проведено от НЦИОМ национално представително проучване за периода 12-19 май 2011 г. При него са реализирани 1 000 интервюта в цялата страна.

Едва 4% от респондентите декларират, че стандартът им на живот се е повишил за последната една година, като така отговарят предимно млади хора (под 30 години), заможни, както и живеещи в големите градове.

Материално по-зле в сравнение с времето от преди година се чувстват най-често хората на възраст между 30 и 50 години, както и интервюираните от възрастовата група над 60 години. Безработните, нискообразованите, живеещите в малките градове и в селата, както и ромите по-често от останалите твърдят, че животът им сега е по-лош в сравнение с преди година, изтъкват от НЦИОМ.

63% от запитаните посочват, че са изпитвали затруднения при плащането на разходите си за ток и отопление през последната година. 58% са се ограничавали в покупките на стоки от първа необходимост, като това важи в най-голяма степен за хората на възраст над 50 години, за безработните, за пенсионерите, за жителите на малките градове и на селата, за ромите и турците.

43% от анкетираните не са осъществили плановете си за почивка (предимно хора на възраст между 30 и 39 години, както и жители на малките градове), 40% са отложили за по-добри времена планирания ремонт на жилището си. 22% от участвалите в изследването са имали проблеми с изплащането на вноските по кредитите си, а 19% са отложили планирана покупка на лека кола.

16% временно са останали без работа, а 15% са без работа повече от 6 месеца. Хората в активна трудова възраст по-често от останалите твърдят, че се затрудняват с изплащането на месечните вноски по кредитите си.

От изследването става ясно, че 26% от интервюираните споделят, че те и хората около тях се тревожат главно от липсата на работни места (безработицата), като това е особено разпространен отговор сред живеещите извън столицата.

Според 24% тревога поражда най-вече ниският стандарт на живот, а според 14% - инфлацията. 10% се тревожат от състоянието на престъпността и корупцията, а 6%-от състоянието на здравеопазването.
Жените и възрастните хора са по-чувствителни на тема престъпност и корупция, както и по-критични към състоянието на здравеопазването.

40% от българите очакват стандартът им да се подобри през следващата година, два пъти по-малко са песимистите за това как ще живеят след година, съобщават още от НЦИОМ.

Според изследването едва 11% от българите вярват, че е възможно до края на 2011 година страната ни да излезе от икономическата криза. 50% виждат изхода от кризата доста отложен във времето напред, а една пета дават отчаяния отговор „никога няма да излезем от кризата".

Оптимистите за бъдещето на страната са сравнително устойчив дял от българите през месеците от началото на годината - 47%. Песимистите намаляват леко- от 41% на 39%.
Данните от вторичния анализ показват още, че персоналното бъдеще се пречупва значимо през призмата на обществените очаквания за бъдещето на страната. 90% от българите, които имат оптимистични на България, са оптимисти и за собствената си перспектива в живота.

Най-често оптимистични нагласи за бъдещето на страната декларират младите хора, заетите в държавния сектор, жителите на големите градове и заможните. Привържениците на ГЕРБ се отличават с подчертан оптимизъм за развитието на страната - 70% от тях очакват позитивни промени, отчитат още от НЦИОМ.