20% от населението в България е с прекъснати здравноосигурителни права. Това се посочва в анализ на Центъра за защита правата в здравеопазването, цитиран от БНР.

Отбелязва се, че солидарният модел на задължително здравно осигуряване у нас е залегнал в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) от 1998 г. и се осъществява чрез Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Този модел е проектиран да осигури достъп до медицинска помощ за всички граждани, базирайки се на принципите на социална справедливост и взаимопомощ.

В него са използвани данни на НЗОК, според които към 1 май тази година здравноосигурените с прекъснати права (с над 3 невнесени месечни осигуровки), които са вписани в пациентските листи на общопрактикуващите лекари, са близо 1,2 милиона души. Основната последица за неосигурените е силно ограниченият достъп до медицински услуги, а намалените приходи на Здравната каса се отразяват на системата, на лечебните заведения и кадрите, пише в анализа.

Д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването и автор на изследването, заяви, че има разминаване сред официалните данни от НЗОК и НАП, тъй като няма единна методика за изчисляване на неосигурените.

Здравната вноска за безработни се увеличава от 1 април

Здравната вноска за безработни се увеличава от 1 април

Тя ще стане 43.08 лв. на месец

"Заради тях в системата на здравното осигуряване не постъпват половин милиард лева. Негативните последици са очевидни - в държави, където здравно осигуряване не е задължително, броят на неосигурените е по-малък! А у нас то е задължително", изтъкна той.

По негови думи тези, които не внасят здравни осигуровки, най-често са млади хора под 30 г., които се чувстват здрави, бедни или безработни, такива, които са от ромското малцинство, които работят на черно. Има и такива, които имат достатъчно средства и смятат, че по всяко време могат да си платят лечението.

Знаейки, че трябва да платят, те до последно отлагат преглед и лечение и когато им се наложи, натоварват спешната помощ, обясни Кацаров.

Той посочи, че недоверието към здравната система е сред основните причини за неосигуряване. "За да се възстановят прекъснати права, законът изисква да се платят вноските 5 години назад заедно с лихвите. В ЕС българите са с най-нисък доход, а от джоба си доплащат най-много за здраве - около 40%", отбеляза Кацаров.

Според него е реалистично и правилно да се премахне монополът на НЗОК и да се създаде конкуренция сред здравните осигурители.

За пример той посочи Швейцария, в която действат 35 осигурителя за здраве, а неосигурените са под 2-3%.