Мястото на българската индустрия в европейските планове за Космоса ще бъде търсено чрез въпросник, съобщи БНР. Документът и новите предложения към бизнеса за участие в проекти на ЕС са представени на онлайн информационна сесия.
По различни програми за изследванията в Космоса има близо 30 милиарда евро, заяви Динка Динкова, която е от дирекцията за новосформираната в ЕК Главна дирекция "Отбранителна индустрия и Космос". Това е доказателството, че за ЕС космическите изследвания са приоритет. България също може да е част от тези проекти, каза тя и изброи възможните сектори.
"Програма за насърчаване на бизнеспредприемачеството, програма за стартъп компании, която ще предлага и достъп до рисково финансиране на най-добрите идеи. Другият нов момент - програмата предвижда и по-разширена роля на Европейската агенция за спътникова навигация, базирана в Прага", обясни Динкова.
Агенцията ще ползва тези европейски системи, разработването на нови приложения и нови пазари. Тези програми са отворени и достъпни за всички, за малки и големи предприятия от малки и големи държави членки. Очакванията на Динкова са българското участие да бъде все по-активно, за да може България да затвърди и доразвие своите позиции в този стратегически сектор, който би могъл да се превърне в истински мотор за модерна икономика.
Към края на март има 87 български предложения към Европейската космическа агенция. Има 30 одобрени и 22 извършени дейности, 7 са били в процес на одобрение. Една е била отложена заради Covid.
По данни на Министерството на икономиката за петте тръжни процедури, проведени от 2015 година до сега са усвоени 3,480 милиона евро чрез 22 договора.
От ведомството информират, че българските фирми подобряват представените от тях проекти, тъй като нивото за успеваемост е средно 34%. Но е нужно и повишаване на качеството на предлаганите проекти, за което се дават точки.
По мнението на бизнес специалисти само 20% от усилията са за изстрелване, а останалите за технологичния процес. Според Камен Илиев, който е директор на бюро за трансфер на аерокосмически технологии, което работи заедно с БАН тук е мястото, където може да наблегнат българските фирми.
"Единственият начин за по-малките страни да се включат в космическите изследвания е именно тази интеграция, която освен всичко друго координира националните, европейските и международните космически програми. Космосът е сложна дейност, изискват се много усилия, изисква се много капацитет познания", каза Илиев.
Той цитира проф. Гецов, че Космосът е фактически лакмус за всяка една страна, за нивото на нейните индустриални и технически способности. "Ако вие можете да правите нещо в Космоса, то може да се счита, че това е индустриално развита държава", казва проф. Гецов, цитиран от Камен Илиев.
Според Камен Илиев с тази анкета бизнесът ще даде картина на потенциала за развитие на българския индустриален, технологичен и научен капацитет в космическия сектор.
Според Желяз Енев, директор на Дирекция "Икономическа политика" в Министерството на икономиката страната ни няма да разработва космическа програма.
"Публичните средства не са неограничени, в този смисъл следва всеки лев да бъде изразходван по възможно най-ефективен начин. И още една причина - постиженията на България в областта на Космоса, не е моя оценка, силно са намалили своя обем. При липса на ясно осъзнаване къде сме и къде искаме да отидем, не е възможно да се разработи стратегия, която да бъде изпълнима и полезна за отрасъла. Затова ние също очакваме резултатите от проучването, за да разработим документа", заяви Енев.
USD
CHF
EUR
GBP
