Почти половината от българите нямат никакви спестявания - 48%.
От останалите, които все пак спестяват средства, повечето ги държат в брой или в банков депозит, без да ги инвестират.
На фона на растящите цени това означава само едно - спестяваме, но реално обедняваме.
Това показва национално изследване на агенция "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Институт за пазарна икономика). Проучването анализира как българите управляват личните си финанси, какви рискове са готови да поемат и как възприемат темата за инвестициите в условията на несигурна икономическа среда.
"Колкото по-високи са доходите, толкова по-големи са и спестяванията", казва Димитра Воева, ръководител на изследователския отдел в "Тренд".
Хората с ниски доходи, по-ниско образование и живеещи в малки населени места най-често не могат да спестяват.
По-младите (между 18 и 39 години) и хората с по-стабилна работа са по-склонни да спестяват - макар и с малки суми.
Мъжете показват малко по-голяма активност в това отношение в сравнение с жените.
"Психологическата нагласа е решаваща. Когато човек живее с усещане за несигурност, той мисли от месец за месец и не планира бъдещето", обяснява Воева.
Повече от две трети от българите, които имат спестявания, държат парите си в банка или в брой у дома.
Само около 10% инвестират в злато, недвижими имоти или финансови инструменти.
"Българинът остава силно консервативен инвеститор", обобщава Воева.
"Повечето хора не вярват, че могат да спечелят от инвестиции. Те търсят сигурност, дори когато това означава загуба на стойност във времето."
Историческите спомени от банкови фалити и икономическа нестабилност, както и липсата на финансова грамотност, подхранват този страх от риск.
"Българите спестяват, но не печелят от това. Техните пари губят стойност, защото не се инвестират", казва Стоян Панчев от ЕКИП.
Според него инфлацията и ниските лихви превръщат депозитите в "капан за стойност".
"Всеки лев, който стои в банката, реално струва по-малко след година. Това е невидимата цена на страха от риск", подчерта Панчев.
Той настоява за повишаване на финансовата грамотност и за по-добър достъп до информация относно възможностите за инвестиране.
"Не можем да очакваме устойчив икономически растеж, ако хората не знаят как да управляват средствата си разумно."
Инвестиционният експерт Макс Баклаян, коментира, че българите се сещат за инвестиции твърде късно, когато вече усещат последиците от икономическите трусове.
"Всяка криза води до пик на интереса към златото, но това се случва едва след като инфлацията вече е ударила. Тогава е късно парите са загубили част от стойността си", казва той.
Баклаян е категоричен, че инвестирането трябва да бъде дългосрочна стратегия, а не паническа реакция на икономически страхове.
Той посочва и друг сериозен проблем - липсата на доверие в институциите.
"Много хора вярват, че само кешът е сигурен, защото го държат в ръцете си. Но именно това ги лишава от възможност да печелят от времето и пазара."
Изследването на "Тренд" и ЕКИП очертава общество, което спестява предпазливо, но неефективно.
Макар почти половината от хората да се стремят да спестяват пари, по-голямата част не ги използват по начин, който да им носи реална финансова полза.
Експертите са единодушни, че финансовата грамотност трябва да се превърне в приоритет.
Образователни кампании, по-добра информация за инвестиционни възможности и по-голямо доверие във финансовите институции биха могли да променят картината.
Докато това не се случи, българинът ще продължава да спестява пари "за черни дни", но ако не промени начина, по който ги съхранява, черният ден може да дойде не заради липсата на пари, а заради тяхната изгубена стойност.
USD
CHF
EUR
GBP
