Българската стопанска камара изпрати писмо до здравният министър Костадин Ангелов, в което настоява да се промени точка 5 от издадената вчера заповед на министъра.

Действащият текст на т. 5 регламентира конференции и изложения да се провеждат с до 30 души, което прави провеждането им практически невъзможно, посочват от БСК. По думите им по този начин се спира дейността на конферентните и изложбени центрове. В същото време е налице дискриминация спрямо други сходни събития, описани в т. 6 и т. 12.

В тази връзка те настояват конгресно-конферентни мероприятия да се провеждат при 30% от капацитета на залата (както е заложено в т.6); Изложения да се регламентират, както базарите на закрито (т.12), а именно еднопосочно движение и дистанция 1.5 м.

От БСК подчертават, че в случай, че изменението на посочените текстове не бъде направенао в рамките на днешния ден, ще бъде невъзможно провеждането на вече планирани събития в края на настоящия и началото на следващия месец.

Те посочват, че редица международни изложения, които няма да може да се проведат, а икономическите последици за изложбените центрове щели да бъдат колосални. 

Затова от БСК настояват за незабавно изменение на горепосочената заповед.

По повод взетите мерки от БСК заявяват категорично, че икономиката ни няма да издържи на второ затваряне в рамките на една и съща година. 

По тази причина те настояват да се разработи прогнозен модел, обвързан с обективни условия, при настъпването на които могат да се прилагат определени ограничителни мерки. Всички ограничителни мерки следва да бъдат добре обосновани и пропорционални, смятат от БСК. 

Те искат още ограничителните мерки да са обвързани със съответните икономически и социални мерки.

От БСК обръщат внимание, че първоначалният срок на мораториума върху кредитите за редица компании изтича на 31.12.2020 г. и се възобновяват задълженията на предприятията за тяхното обслужване. Последващо преустановяване на дейността на търговски обекти отново би поставило въпроса за невъзможност за изплащане на наеми и други режийни разходи, ще доведе и до увеличаване на забавените плащания и междуфирмерната задлъжнялост. Ако работодателите бъдат принудени да прибегнат до нови масови съкращения, социалният ефект ще е още по-дълбок, имайки предвид, че безработните лица, придобили право на парично обезщетение преди изтичането на три години от предходно упражняване на това право, ще получават единствено минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца, отбелязват от БСК.

Те настояват и за измерване на ефективността на мерките и тяхната регулярна преоценка в края на всеки двуседмичен период, по примера на редица европейски държави.