Демографията спъва растежа на БВП у нас

Икономическите ефекти от негативните демографски тенденции са значителни. Това сочи анализ на Съвет за икономически анализи (СИА), посветен на демографските предизвикателства пред българската икономика.

В него се посочва, че България е изправена пред сериозни демографски предизвикателства, които пораждат множество обществени дискусии относно националното благосъстояние и перспективите за развитие на страната.

"От началото на 90-те години на 20-ти век населението е намаляло с около 2,5 милиона души, което се дължи както на глобални тенденции, като спад в раждаемостта и застаряване на населението, така и на специфични за страната фактори. Тези промени имат дългосрочни икономически последствия за съвкупното производство, пазара на труда, социалното осигуряване и регионалното развитие", пише в проучването.

Поглед към демографското бъдеще на България и света

Експертите на ООН виждат и позитиви - за разлика от апокалиптичното говорене у нас

Отбелязва се, че демографските показатели показват негативни тенденции: раждаемостта остава под нивото на заместване на населението въпреки бавното ѝ възстановяване от началото на новото хилядолетие; смъртността у нас е сред най-високите в Европейския съюз, а продължителността на живота е най-ниската - 74,2 години, при средно 80,6 години за ЕС; населението намалява поради отрицателните естествен прираст и нетна миграция, особено в периода 2012-2019 г. От 2010 г. се наблюдава значително увеличение на демографския натиск върху населението в трудоспособна възраст.

Анализът показва, че след 2009 г. демографията оказва силно отрицателно влияние върху растежа на БВП, като средният отрицателен ефект е около 0.9% (пр.п.) годишно. Това e около 45% от средния годишен темп на растеж на БВП за периода 2010-2021 г. Според проучването отрицателният ефект се дължи предимно на емиграцията и промените в структурата на населението. В бъдеще, без промяна в икономическите условия и политики, има риск този отрицателен ефект да продължи, а след 2035 г. дори да се засили поради ускоряване на застаряването на населението, предупреждават авторите на анализа.

Посочва се, че демографските промени в България представляват сериозен риск за икономическия растеж и устойчивостта на социалните системи. Необходим е стратегически и дългосрочен подход за разработване и прилагане на политики, насочени както към непосредствените, така и към дългосрочните последствия от тези тенденции. Само чрез координирани усилия и интегрирани решения страната може да преодолее демографските предизвикателства и да осигури устойчиво икономическо развитие, пише в документа.

Близо 40% от територията на страната е демографска пустиня

Най-силно засегнатите общини са Перник, Кюстендил, Ямбол, Видин и Добрич

Съгласно анализа, за да се отговори на тези предизвикателства, е необходимо прилагане на комбиниран подход, предполагащ както директни, така и компенсаторни политики. Директните политики могат да включват както мерки с дългосрочно действие, като стимулиране на раждаемостта и подобряване на здравния статус на населението, така и такива с по-краткосрочен ефект, свързани с управление на миграционните процеси. Компенсаторните политики могат да бъдат насочени към увеличаване на заетостта, повишаване на производителността и подобряване на качеството на трудовите ресурси чрез образователни политики и инвестиции в продуктивен капитал.

Автори на изследването са членовете на СИА Калоян Ганев, Георги Камбуров, Георги Кочарков, Пламен Ненов и Ралица Симеонова-Ганева, както и Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека на Българската академия на науките.

БАН: Стабилна икономическа среда би обърнала кривата на демографията

Мерките не трябва да бъдат насочени само върху раждаемостта