ЕС изостава в създаването на водещи световни компании

Европейската бизнес конфедерация BusinessEurope публикува редовния си доклад "Барометър за реформи", чрез който се оценява актуалното икономическо състояние на ЕС и се отправят препоръки за структурни реформи и бъдещи приоритети за развитието на европейската икономика.

Документът се базира на доклади на членуващите в BusinessEurope бизнес организации като за България това е Българската стопанска камара (БСК).

Оценките и препоръките са структурирани в пет тематични области - пазар на труда и умения, бизнес среда, иновации и дигитална трансформация, достъп до финанси и финансова стабилност, данъци и обществени финанси.

Тазгодишното пролетно издание на барометъра носи заглавие "Изграждане на ЕС за растеж на европейския бизнес в глобален мащаб" и се фокусира върху това как ЕС изостава в създаването на водещи световни компании.

Посочени са три основни причини за това:

• Нито една от 10-те най-добри световни компании по показателя пазарна капитализация не е европейска.
• Делът на Западна Европа в топ 10% от световните фирми по отношение на рентабилността е спаднал от 36% в края на 90-те години до 24% понастоящем.
• Зо отношение на големите бързо разрастващи се компании или т.нар. "еднорози" (стартиращи компании, които са достигнали пазарна стойност от 1 млрд. долара в кратък срок), ЕС не съвпада по този показател с други региони, например САЩ и Китай, където броят и стойността на еднорозите са значително по-големи от тези в ЕС.

Румен Радев иска силен бизнес в ЕС

Общата валута е един от фундаментите на ЕС

Основните изводи от доклада гласят, че за седма от последните 10 години растежът в ЕС беше по-нисък от САЩ, въпреки нарастването с около 2% през 2018 г. и създадените 1 милион работни места. По-нататък, само 20% от специфичните за отделните държави препоръки за реформи са оценени като задоволително изпълнени от федерациите, които членуват в BusinessEurope. Не на последно място от 2010 година насам ЕС е създал само 29 еднорога, в сравнение с 139 в САЩ и 81 в Китай.

Ето и някои от препоръките в петте тематични области:

Бизнес среда:

1. По-нататъшно интегриране на пазарите за стоки и услуги, включително логистични и мрежови услуги, и осигуряване на рамка без бариери, която помага за широкомащабно внедряване на цифрови технологии;
2. Гарантиране, че регулирането, на равнище ЕС и на национално равнище, следва принципите за по-добро регулиране и се прилага правилно, с минимална административна тежест, за да се подкрепят стартиращите предприятия и разширяването на дружествата. Проверката на конкурентоспособността, включително тест за МСП, трябва да бъде неразделна част от предварителната оценка на въздействието за всички законодателни предложения и трябва да се засили независимото проучване на оценките на въздействието;
3. Цените на енергията трябва да позволяват на предприятията в ЕС да бъдат конкурентоспособни на международните пазари. Следва да бъдат въведени целенасочени мерки (например реформиране на данъците и налозите, либерализиране на енергийните пазари и т.н.) за справяне с разликата в цените на енергията с основните конкуренти и за гарантиране на енергийната сигурност;
4. Трансевропейската и националната инфраструктура трябва да бъде значително подобрена и разширена. Оставащите регулаторни, административни и технически бариери трябва да бъдат премахнати, за да се осигури необходим достъп до инфраструктурни съоръжения, взаимовръзки, оперативна съвместимост и създаване на благоприятна за инвестициите регулаторна и финансова рамка.

Иновации и дигитална трансформация:

1. Държавите членки на ЕС трябва да увеличат разходите за научноизследователска и развойна дейност и да подкрепят по-сериозни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в частния сектор, за да достигнат целта на ЕС от 3%;
2. По-ориентираните към бизнеса иновационни политики могат да осигурят по-голямо икономическо въздействие от инвестициите в научни изследвания и иновации;
3. Засилената цифрова инфраструктура е от съществено значение за ЕС да възприеме най-новите технологии, позволяващи на предприятията да се конкурират на световно равнище. Това е особено вярно, когато става въпрос за предоставяне на мрежи с много голям капацитет, за да се стартира 5G в голям мащаб;
4. Осигуряването на цифрова трансформация ще изисква напълно функциониращ интегриран единен цифров пазар. Освен инвестициите в мрежи, са необходими действия за гарантиране на равнопоставени условия за трансгранична електронна търговия без бариери, за предотвратяване на принудителни мерки за локализиране на данни и за справяне с изпитани и подходящи за целта рамки в областта на потребителите законодателство, правила за авторско право и защита на данните;
5. Европа трябва да подобри своята киберсигурност. Понастоящем тя инвестира по-малко в тази област в сравнение с други региони и следователно реагира по-бавно на заплахите, увеличавайки несигурността за бизнеса.

Пазар на трида и умения:

1. Необходими са спешни политически действия, за да се избегнат несъответствията на пазара на труда, които все повече действат като пречка за икономическия растеж;
2. Подобряване на стимулите за заетост чрез съкращения на данъчната тежест, по-специално за работниците с ниски доходи, включително чрез по-ниски социално осигурителни вноски и/или други данъчни стимули за изплащане на труда, като се гарантира, че данъчното облагане не е пречка за работа;
3. За да се увеличи глобалната конкурентоспособност, регулаторната рамка на пазара на труда трябва да бъде ясна, проста и гъвкава. Увеличаването на разходите за труд трябва да бъде в съответствие с повишаването на растежа на производителността;
4. Задвижване на истинско партньорство за реформите на пазара на труда. Вместо да се опитва да разреши предизвикателствата на пазара на труда на европейско равнище, основната роля на Европейския съюз е да предоставя информация, стимули и ноу-хау за държавите-членки и социалните партньори за разработване, прилагане и оценяване на политиките, насочени към структурните предизвикателства на пазара на труда, пред които са изправени;
5. За да се смекчат отрицателните последици от застаряването на населението, реформите трябва да насърчават хората да останат по-дълго време на пазара на труда, да направят пенсионните системи устойчиви и да интегрират законните мигранти в работната сила. 

Достъп до финанси и финансова стабилност:

1. Особено в светлината на това, че Обединеното кралство напуска ЕС, да се укрепи и приложи Съюза на капиталовите пазари, за да се гарантира, че ЕС създава истински единен пазар на финансови услуги и развива допълнителни източници на финансиране за банковото кредитиране;
2. Предприемане на действия за гарантиране на пруденциалните правила за осигуряване на баланса между увеличаването на финансовата стабилност и подкрепата за нуждите на предприятията от финансиране на инвестиции и бизнес дейности;
3. Трябва да се създаде пълен банков съюз с бързо споразумение и прилагане на схема на ЕС за гарантиране на депозити, наред със съществуващите стълбове за надзор и преструктуриране, необходими за справяне с продължаващата разпокъсаност на спестяванията и кредитните пазари на ЕС. Необходими са обаче допълнителни прегледи на качеството на активите на всички банки преди създаването на обща система;
4. Справяне с все още високите нива на необслужваните кредити в много европейски банки по начин, който увеличава новото кредитиране и поддържа финансовата стабилност.

Данъци и обществени финанси:

1. Всички държави членки имат възможност да направят публичните финанси по-благоприятни за растежа и да бъдат по-ефективни, по-специално чрез целенасочено намаляване на непроизводствените публични разходи и чрез намаляване на данъците, нарушаващи растежа;
2. Правилното прилагане на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), като се използва вградената гъвкавост, остава от съществено значение за подпомагане на държавите-членки да поставят публичните си финанси на устойчива основа. Това е от ключово значение за засилване на доверието на инвеститорите в еврозоната. Но също така е от съществено значение ПСР да предоставя възможно най-пълна подкрепа на държавите-членки, които желаят да ориентират бюджетите си към инвестиции и разходи, подкрепящи растежа;
3. Данъчните реформи трябва да намалят данъчното облагане на труда и капитала, включително корпоративния данък, които са особено вредни за растежа и заетостта;
4. Държавите членки следва да продължат усилията си, за да гарантират, че администрирането на техните данъчни системи става по-просто, по-прозрачно и удобно за ползване.

ЕС се възстановява бавно от икономическата криза 10 години по-късно

Европейският бизнес препоръчва по-прости и прозрачни данъчни системи