Фискалният съвет, който е органът, натоварен да бъде независим коректив на Министерството на финансите и на правителството при изготвянето на бюджета и на поправките (актуализациите) в него, за пореден път излезе със сериозни критики, този път по внесената в Народното събрание актуализация.
Още в началото на доклада има няколко забележки по коректността на показателите, заложени в макрорамката, на базата на която се правят разчетите за приходите и разходите в хазната. Започва се със заложения растеж на БВП.
"В становището си върху пролетната макроикономическа прогноза, публикувано през месец април, Фискалният съвет оцени прогнозата за реален растеж от 2,6% като оптимистична. В мотивите към ЗИДЗДБРБ е заложено той да достигне нива от 2,9%. Тази стойност обаче включва въздействието на предложените антикризисни мерки върху икономиката. Не става ясно каква е очакваната стойност без тях, т.е. невъзможно е да се оцени ефектът от фискалния импулс", пише в доклада. По-надолу следва заключението, че "съпоставена с други макроикономически прогнози, тази на Министерството на финансите изглежда крайно оптимистична - особено, предвид че залага повишение спрямо очакванията през април".
Що се отнася до антикризисните мерки, заради които се прави настоящата актуализация на бюджета, заключенията на Фискалния съвет са, че въпросните мерки могат да бъдат обявени не само като непригодни, но дори и като вредни. В анализа си Фискалният съвет разглежда мерките в две групи. В първата са тези, които влияят (негативно) на приходната част. Това са най-вече намаляването на данъчните ставки и допълнителните данъчни облекчения.
"Част от мерките са под формата на данъчни облекчения, а други са под формата на държавни трансфери. И двата вида разходи не са производителни, т.е. не водят до ръст на БВП, а само до неговото преразпределяне. Увеличаването на държавните разходи ще стимулира допълнително потреблението, което пък от своя страна подхранва допълнително инфлацията.
Като основни целеви групи, обект на подпомагане, са дефинирани пенсионерите и семействата с деца. Голяма част от мерките обаче не са насочени към конкретна група потребители и засягат цялото общество - ценовата субсидия за гориво, 0% ставка за ДДС за хляба, 9% ДДС за парно и топла вода. В допълнение, мерките не са консистентни - част от тях са еднократни, а друга - постоянни. Планираната им продължителност също е различна", пише в доклада на Фискалния съвет по отношение на мерките в приходната част, които според правителството ще струват на бюджета 758.6 млн. лева
Сериозни забележки има и по мерките, засягащи разходната част, които водят до увеличение на бюджетните разходи с близо 1.8 млрд. лева.
"75% от общия антикризисен пакет в разходните мерки представлява подкрепата за пенсионерите. По правило антикризисните фискални мерки имат еднократен (инцидентен) или поне краткосрочен характер. Те трябва да могат да бъдат лесно преустановени след отпадане на необходимостта от тях. Анализът на характера на предложените мерки показва, че те в голямата си част са с дългосрочен (постоянен) характер. Това означава, че текущите бюджетни разходи ще останат трайно завишени с около 1,5 млрд. лв. Фискалният съвет смята, че във финансовата обосновка трябва да се съдържа информация за източника на финансиране на тези разходи през следващите години. Но дори през текущата година те не са обезпечени със сигурен източник на средства", пише Фискалния съвет.
По-детайлен и не по-малко критичен анализ по отношение на ръста на пенсиите може да бъде намерен в доклада на Фискалния съвет, посветен на предложената актуализация на бюджета на Държавното обществено осигуряване.
Забележките в него са отправени както по отношение на приходната, така и по отношение на разходната част, като изводите и препоръките в доклада на независимата институция са обобщени в пет пункта.
На първо място Фискалният съвет подкрепя намеренията за допълнително подпомагане на най-уязвимите граждани и домакинства в обществото при настоящите условия на значителен ръст на цените. Съветът обаче счита, че не са подбрани най-правилните инструменти за постигане на тази цел, като уточнява, че ефективното социално подпомагане изисква прилагане на подоходен критерий при определяне на бенефициентите на помощта.
Фискалният съвет подкрепя предложението за актуализация на пенсиите с 10% вместо с планираните 6,1% с оглед на по-високата инфлация.
"Относно намеренията за трайно включване на "ковид добавката" към размера на пенсията обаче Фискалният съвет намира подобен подход за неуместен, тъй като тези добавки нямат връзка с принципите за изчисляване на пенсионния доход. Те имат антикризисен и временен характер. Включването им трайно в размера на пенсията прави невъзможно премахването на този антикризисен инструмент след като отпадне необходимостта от неговото предоставяне (ако се възприеме, че такава все още е налице към момента). Пенсията за трудова дейност трябва да остане обвързана с приноса на осигурените се лица", се казва в доклада.
Фискалният съвет посочва, че бъдещите пенсионери (след 1 юли 2022 г.) ще се пенсионират при по-висок среден осигурителен доход, обусловен от редица фактори - например повишаването на възнагражденията, успоредно инфлацията. Съветът смята, че от тази гледна точка няма необходимост в техните пенсии също да се добавят 60 лв. антикризисна добавка.
"Увеличаването на минималната пенсия с 26%, а на всички останали - само с 10% , не изглежда справедливо и облагодетелства пенсионерите с най-нисък осигурителен принос. Фискалният съвет подкрепя идеята за увеличаване на тавана на пенсиите до размера на максималния осигурителен доход, което е в съответствие с осигурителния принос на лицата", смятат от Фискалния съвет.
На второ място, независимият орган препоръчва да се преразгледат приходите от осигурителни вноски, тъй като са налице множество обективни предпоставки за тяхното увеличение.
На трето място Фискалният съвет възприема растящия дефицит в бюджета на ДОО като риск за устойчивостта на публичните финанси. Осигурителните приходи са покривали 68% от разходите на ДОО през 2019 г., а след настоящата актуализация те вече ще покриват едва 54%. Това означава, че близо половината от разходите на социалното осигуряване не се покриват от осигуровки, а от данъци, които са предназначени за финансиране на редица други държавни разходи. Препоръчва се да се потърсят други методи за социално подпомагане и подобряване на баланса между приходите и разходите в социално-осигурителната система.
На четвърто място Фискалният съвет счита, че увеличаването на пенсионните доходи следва да се случва при отчитане на индивидуалния осигурителен принос на пенсионираните лица, а не чрез еднакви по размер добавки или административно увеличение на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. За две години минималната пенсия се увеличи с 56% (от 370 лв. до 467 лв.), което води до изкуствено изравняване на пенсионния доход на голяма част от пенсионерите при различен осигурителен принос.
На пето място Фискалният съвет заявява, че подкрепя политиката по увеличаване на доходите на пенсионерите, но счита, че това трябва да стане по справедлив и финансово-устойчив начин чрез необходимите реформи на пенсионноосигурителния модел.
Пенсиите, приходите и разходите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) не случайно са във центъра на доклада на Фискалния съвет по отношение на актуализацията на бюджета. Причината е че от близо четвърт век пенсионната система е основната тежест за държавната хазна и влияе сериозно на бюджетните разходи в посока тяхното увеличение.
В доклада се посочва, че при сегашната актуализация най-голямо увеличение се планира именно при разходите за пенсии, които се увеличават в номинално изражение с 1,386 млрд. лв. спрямо плана за 2022 г. Обръща се внимание на факта, че разходите за пенсии надхвърлят 15,5 млрд. лв. и вече представляват 10,3% от БВП. "За втора поредна година се планира сериозен ръст в разходите за пенсии - 25% за 2022 г. спрямо първоначалния план за 2021 г. (19% спрямо актуализирания план за 2021 г.), при 16,7% през 2021 г. Сред основните фактори за този значителен ръст могат да се посочат следните: 1) индексирането на пенсиите с 5% от 1.07.2021 г. (280 млн. лв.); 2) увеличението на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 300 лв. на 370 лв. от началото на 2022 г. (775 млн. лв.); 3) увеличението на максималния размер на пенсията от 1440 лв. на 1 500 лв. (30,5 млн. лв.; 4) осъвременяване на пенсиите от 1.07.2022 г. с 6,1% (416,6 млн. лв.); 5) промяната в коефициента за всяка година осигурителен стаж от 1,2 на 1,35 (760 млн. лв.); 6) служебното преизчисляване на пенсиите с намален индивидуален коефициент от септември 2021 г. (49,5 млн. лв.)", пише в доклада.
В становището си независимият орган констатира, че след предвидените промени в пенсионната политика увеличението в средния размер на пенсията на един пенсионер ще бъде 23% спрямо юни 2022 г. без отчитане на допълнителните суми, изплащани към пенсиите, и с 9,4 % при отчитането им. Така средната пенсия ще достигне 666 лв., а след промените през октомври ще достигне 718 лв. Тези стойности показват, че средният пенсионен доход ще превишава брутния доход на работещите на минимална работна заплата.
Фискалният съвет счита, че увеличаването на пенсионните доходи следва да се случва при отчитане на индивидуалния осигурителен принос на пенсионираните лица, а не чрез еднакви по размер добавки или административно увеличение на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст (с 23% през 2021 г. и с 26% през 2022 г.).
"Само за 2 години минималната пенсия се увеличи с 56% (от 370 лв. до 467 лв.), което води до изкуствено изравняване на пенсионния доход на голяма част от пенсионерите при осигурителен принос, който се различава в значителна степен. Този подход разрушава доверието в пенсионно-осигурителната система и се отразява силно негативно върху осигуряващите се лица. Той ги демотивира да не се осигуряват на високи доходи, защото така или иначе индивидуалният им принос към осигурителната система няма да им гарантира по-високи пенсии", се казва в доклада.
Фискалният съвет намира за притеснителен растящият дефицит в бюджета на ДОО, тъй като финансирането на фондовете за социално осигуряване с данъци не е устойчиво в дългосрочен план и се получава изместване на останалите държавни разходи за сметка на растящите социални разходи.
При подобни оценки от страна на независимият орган, чиято задача е да дава становища за пригодността на предложените изменения в бюджетите на страната, е редно да се замислим дали актуализацията на правителството следва да бъде приета в сегашния й вид.
USD
CHF
EUR
GBP
