Френският премиер Себастиан Льокорню изключи използването на специални конституционни правомощия за прокарване на бюджета през парламента без гласуване, като постави тежестта върху законодателите да постигнат компромис, съобщава "Ройтерс".
Обещанието на Льокорню дойде преди критични преговори с политическите му съперници - крайнодесния Национален сбор и Социалистическата партия - за това как да се приеме намален бюджет за 2026 г., сложен законодателен балансиращ акт, който може да доведе до неговото отстраняване.
Льокорню, който миналия месец стана петият премиер на президента Еманюел Макрон за две години, води сложни разговори с партийни лидери и синдикати в опит да намери начин да прокара бюджета през дълбоко фрагментирания парламент, разделен между три идеологически блока.
"Във функциониращ парламент - такъв, който беше наскоро обновен и отразява лицето на Франция - не можеш просто да налагаш нещата", изтъкна той в първото си телевизионно обръщение, откакто беше назначен от Макрон преди три седмици.
Специалната клауза в член 49.3 от конституцията позволява на министър-председателя да пропуска гласувания и да прокарва законопроекти през парламента, но го излага на риск от вот на недоверие, който може да свали правителството.
Критиците твърдят, че това е неуважително към законодателите и недемократично, но предшествениците на Льокорню често са я използвали, за да приемат сложно законодателство.
Отказвайки да я използва, 39-годишният Льокорню хвърля топката в полето на парламента, принуждавайки законодателите да се споразумеят помежду си за компромис, който би могъл да премине през двете камари на парламента преди крайния срок в края на годината.
"Това, което ме впечатли, е, че зад затворените врати на моя кабинет са възможни компромиси, дискусиите са сериозни, винаги искрени", отбеляза премиерът.
Льокорню не каза много по същество, но уточни, че е отворен за "подобряване" на непопулярната пенсионна реформа и че могат да се проведат дискусии за това как да се направят данъците по-справедливи, по-специално по отношение на 0,1% от най-богатите в обществото, въпреки че отхвърли т.нар. данък Цукман, насърчаван от левицата.