Икономическата свобода в България продължава да намалява. Това показва съвместно изследване на Института за пазарна икономика с канадския институт "Фрейзър".
Проучването "Икономическа свобода по света 2023" отрежда на страната ни 43-тото място сред общо 165 държави и територии.
То е базирано на данни от 2021 г. - най-новите международно сравними данни за всички страни. Средният резултат за държавите по света е 6,77 т. (от максималните 10 т.), колкото и година по-рано. За втора поредна година COVID-19 остава най-голямата катастрофа за икономическата свобода, като заличава десетилетие развитие и разширяване на свободата в световен мащаб.
Оценката за икономическата свобода в България намалява. Резултатът по данните от 2021 г. е 7,46 т. (от максималните 10 т.), което е спад с 0,23 т. спрямо предходното издание.
В класирането на включените в изследването държави страната ни дели една позиция с Бахрейн и е между Република Корея и Ямайка.
В миналогодишното проучване България се класира по-напред в подреждането на включените държави, основно заради по-разхлабените ограничителни мерки при започването на пандемията. Тогава обаче отново резултатът на страната ни е по-нисък в сравнение с предходното издание. Със спада за втора поредна година нивото на икономическата свобода в България се връща с десетилетие назад. На практика обаче за поредна година се забелязва, че силните аспекти в икономиката на страната остават високо оценени, а най-слабите изобщо не се подобряват.
Източник: ИПИ
ИПИ посочва, че България има някои котви, които устойчиво осигуряват стабилност през годините и реално показват високи оценки и добро място в класацията на индекса. Такива са ниското подоходно облагане (плосък данък), стабилните пари (валутен борд), ниските мита (членство в ЕС), свободното кредитиране (голям брой банки).
Най-слаба за България е категорията "Правна система и право на собственост" - там липсва чувствително подобрение. Въпреки ниската база резултатът е 5,81 т., или с 0,06 т. повече от този в миналогодишното издание.
Особено лошо е представянето на страната при безпристрастността на съдилищата, доверието в полицията и защитата на правото на собственост. За разлика от останалите страни членки на ЕС, където оценките са около 8 т., резултатът на България е близък и дори по-нисък от този в държави като Руанда, Уругвай, Молдова.
Слабата правна система и защита на право на собственост спъва инвестициите, предприемачеството и дългосрочното развитие на икономиката и това не може да бъде компенсирано и преодоляно с по-добри постижения в други измерения на свободата, отчитат от ИПИ.
И тази година индексът изследва връзката между свободата и различни аспекти на икономическия и социален живот и илюстрира разликите в развитието между най-свободните ¼ от държавите (41 страни) и най-несвободните ¼ (41 страни).
Установено е, че брутният вътрешен продукт на човек от населението е близо 8 пъти по-висок; доходът на най-бедните 10% от населението е над 8 пъти по-висок; продължителността на живота е с 16 години по-висока; детската смъртност е 9 пъти по-ниска; нивото на бедност от много по-ниско; хората в свободните държави считат себе си за по-щастливи.
За първи път в историята на издаване на индекса Хонконг отстъпва първата позиция. Това се дължи на опитите на Китайската комунистическа партия да контролира частния сектор, като ограничава всички свободи - икономическа, гражданска и политическа. Първенец в тазгодишното издание на Индекса е Сингапур, а втората позиция остава за Хонконг, въпреки че очакванията са дългогодишният лидер да пада още в следващите години. В Топ 10 влизат още Швейцария, Нова Зеландия, САЩ, Ирландия, Дания, Австралия, Великобритания и Канада. На дъното пък остава Венецуела.