България е на 23-то място от 165 държави и територии, включени в изследването "Икономическа свобода по света 2022". То е публикувано днес от Института за пазарна икономика съвместно с канадския институт "Фрейзър".

Тазгодишното издание е базирано на данни от 2020 г. За поредна година Хонконг и Сингапур оглавяват класацията, следвани от Швейцария, Нова Зеландия, Дания, Австралия, САЩ, Естония, Мавриций и Ирландия. На дъното са Венецуела, Судан и Зимбабве.

Независимо, че изследването класира България на 23-то място - сред най-свободните държави, но оценката за икономическата свобода в страната всъщност намалява. Резултатът на България е 7,69 т. (от максималните 10 т.), което е спад с 0,10 т. спрямо миналогодишното.

Страната ни се изкачва с цели 8 позиции заради влoшаването на свободата в редица държави. Средният резултат на страните по света отбелязва рекорден срив - през 2020 г. е с 0,16 т. по-нисък от достигнатия през 2019 година. Това изтрива десетилетие развитие и повишаване на икономическата свобода по света, а спадът е над три пъти по-голям от отчетения непосредствен след финансовата криза от 2008-2009 година. Така пандемията Ковид-19 се превръща в най-голямата катастрофа за икономическата свобода в световен мащаб.

Именно това обаче позволява на България да изпревари множество държави. Докато през 2020 г. повечето от останалите страни членки увеличават значително трансферите и субсидиите, поемат нови дългове и печатат пари, в България тези негативи са забавени и в сравнително ограничен мащаб - компенсациите са сравнително малко, мерките са относително хлабави.

Едно сравнение по най-засегнатите от кризата компоненти на индекса показва голямото намаление на резултатите в европейските държави. Австрия губи половин точка заради повишаването на преразпределението и субсидиите в страната. Испания губи четвърт точка за стабилни пари заради поевтиняването на акциите и печатането на пари. Португалия губи почти цяла точка заради увеличаването на държавния си дълг. 

България наистина се представя добре в няколко области.

Като наша котва е ниското подоходно облагане (плосък данък), стабилните пари (валутен борд), ниски мита (членство в ЕС), свободното кредитиране (голям брой банки) - дългосрочни политики за растеж и просперитет, които Институтът за пазарна икономика защитава от самото си създаване.

В най-слабата за България категория - "Правна система и право на собственост" - липсва подобрение. Резултатът е 5,96 т., или с 0,02 т. повече от този в миналогодишното издание, въпреки ниската база.

Особено лошо е представянето на страната при безпристрастността на съдилищата, доверието в полицията и защитата на правото на собственост (всички с по под 5 точки). Докато в останалите страни членки оценките са около 8 т., резултатът на България е близък до този на държави като Уругвай, Бутан, Монголия, Индия.

Снимка 586719

Източник: ИПИ

Слабата правна система и защита на право на собственост спъва инвестициите, предприемачеството и дългосрочното развитие на икономиката и това не може да бъде компенсирано и преодоляно с по-добри постижения в други измерители на свободата.

Други такива фактори, които не се виждат от резултата на България не само в този индекс, са формалното изпълнение на законодателство и големите регионални различия. В редица компоненти индексът отчита разпоредбите в нормативните актове, а не реално дали и как се прилагат (особено в категорията, отчитаща регулациите). Това е особено пагубно когато корупцията е широкоразпространена, прилагат се незаконни режими, има доминация на един работодател, институциите не работят, а съдилищата не действат като коректив на другите власти, за да гарантират справедливост. 

Снимка 586718

Източник: ИПИ

И тази година индексът изследва връзката между свободата и различни аспекти на икономическия и социален живот и илюстрира разликите в развитието между най-свободните ¼ от държавите (42 страни) и най-несвободните ¼ (40 страни).

- Брутният вътрешен продукт на човек от населението е 7 пъти по-висок;

- Доходът на най-бедните 10% от населението е над 8 пъти по-висок;

- Продължителността на живота е с 15 години по-висока;

- Детската смъртност е 10 пъти по-ниска;

- Нивото на бедност от много по-ниско;

- Делът на записаните в училище деца е много по-висок;

- Хората в свободните държави считат себе си за по-щастливи.