Икономистите от БАН: Забавяне на инфлацията, но и на растежа през 2023 г.

Икономическият растеж през 2023 г. се забавя до 1.8%, но също така и годишната инфлация, която възлиза на 5% в края на м.г. Това се казва в Годишния доклад на Института за икономически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките (БАН). Докладът, който е на тема "Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания", разглежда състоянието и развитието на глобалната и националната икономика през 2023 г. и представя прогнозни оценки за икономическото развитие в средносрочен план до 2026 г.

Според доклада сериозен ефект върху реалния растеж на БВП оказват по-слабото външно търсене, повишените лихвени проценти в еврозоната и продължаващият ценови натиск. Въпреки тези предизвикателства, частното потребление се е разширило, особено през първите шест месеца на м.г., подхранвано от стабилния пазар на труда, повишеното доверие на потребителите, забавянето на инфлацията и активната кредитна дейност.

ЕК прогнозира растеж на БВП на България в следващите години

Прогнозираната безработица за страната ни за 2024 г. е 4.3%, а за 2025 г. - 4%

Но учените от ИИИ подчертават, че въпреки антиинфлационното действие на международните фактори, изразяващи се в намаляване на цените на основните енергоизточници, суровините и селскостопанските стоки, както и рестриктивната парична политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), редица фактори от вътрешната макроикономическа среда продължават да оказват проинфлационен натиск.

Износът на стоки отбелязва спад, което се отразява на промишленото производство и продажбите. Изправени пред намалено външно търсене, българските фирми са намалили покупките от чужбина и инвестициите в стоково-материални запаси. Инвестиционната активност също остава слаба, което трайно се очертава като структурен проблем за българската икономика, въпреки че фирмите успяват да поддържат заетостта и да повишават номиналните работни заплати.

Пазарът на труда през 2023 г. все още е относително спокоен. Икономиката слабо се преструктурира, което не води до промени в разпределението на заетите и активизиране на населението в трудоспособна възраст.

ББР - невероятно капитализирана и в изключително добро финансово състояние

Обмисля се хората с право да получат обезщетение при пенсиониране, да могат да ползват средствата предварително

В доклада още се констатира, че през 2023 г. фискалната политика продължава да бъде експанзионистична, въпреки инфлационните процеси и предстоящата оценка на ЕК и ЕЦБ за спазването на Маастрихтските критерии, които определят готовността на България да се присъедини към еврозоната. Част от фискалните мерки за подпомагане на домакинствата и бизнеса, предприети по време на пандемията от COVID-19, се запазват, въпреки че инфлацията се превръща в по-голям проблем, отколкото безработицата. Според учените от ИИИ правителството продължава с активната политика по доходите.

Икономистите отбелязват, че фискалната позиция на страната се поставя в риск заради промените в данъчната политика, дефинирани като антикризисни мерки, и други, свързани с прилагане на промени в европейското законодателство, които водят до допълнително намаляване на данъчните приходи.

През 2023 г., за пръв път след 2017 г., пазарната капитализация на основния пазар BSE заема съществен дял от общата пазарна капитализация. Това се дължи на увеличените стойности на индексите на капиталовия пазар

Според Годишния доклад България регистрира едни от най-високите нива на енергийна бедност в ЕС, но изостава при въвеждането на механизъм за подкрепа на енергийно бедните домакинства и не предприема необходимите действия за целенасочена, цялостна и координирана междусекторна политика в тази област.

Няма да има съществено увеличение на цената на тока

Осигурен е финансов ресурс от държавния бюджет за покриване на задълженията на Фонд сигурност на електроенергийната система

Обосновано е и въвеждането на механизъм за социална поносимост на цените на електроенергията в условията на либерализиран пазар, който да е съчетан с ясно разписани мерки и с ясна скала на диференциране на подкрепата по доходен критерий.

Икономистите на БАН прогнозират, че вътрешното търсене ще продължи да бъде основен фактор на икономическия растеж. Но се очаква той да остане слаб в основните търговски партньори на България, което означава, че външното търсене ще остане относително ниско, а платежният баланс ще се влошава през целия период 2024-2026 г.

Инфлацията постепенно ще намалява, но ще бъде по-висока от обичайната през предходното десетилетие както заради външни фактори, така и следствие на провежданата политика на доходите, несъобразена в достатъчна степен с реалните бюджетни възможности. В такива условия членството в еврозоната би се отложило и след 2025 г., става ясно от доклада.

България ще извърви пътя към Еврозоната, убедени са икономисти

Банките са в почти пълна готовност за еврото