АИКБ приветства реалните стъпки на правителството за решаването на острия проблем с липсата на кадри за бизнеса. Това стана ясно по време на заседание на Националния икономически съвет, който обсъди проблемите на трудовата миграция и вноса на квалифицирани и дефицитни специалисти от трети страни у нас.
От началото на 2017 година до 7 юли са издадени 395 разрешения на чужденци за постоянна работа у нас. Чужденците са на граждани от 39 държави. 105 от разрешенията са за внос на високо квалифицирани специалисти, които ще получат "Синя карта" и които няма да полагат пазарен тест, за да доказват уменията си.
До 7 юли министерството е получило и 503 декларации от работодатели за внос на сезонни работници. Най-много декларации са подадени за сезонни работници от Украйна - 2534 души. Декларациите от Турция са 68, от Молдова - 57, от Русия - 52 и други. За 90 дни общият брой на декларациите е 2 725.
На срещата Петков съобщи, че Министерският съвет е приел типови двустранни спогодби за трудовата миграция и трудовата мобилност за регулиране на обмена на кадри с три страни - Украйна, Молдова и Армения.
На срещата председателят на АИКБ Васил Велев информира, че партньорите на АИКБ в Украйна и Армения вече са определели организации от тяхна страна, които да извършват подбор на кадри за работа в България.
Велев се възползва и да благодари на вицепремиера Валери Симеонов, министрите Емил Караниколов и Бисер Петков. Според него най-накрая правителството прави реални стъпки за решаването на проблем №1 за бизнеса, а именно - липсата на кадри.
Велев коментира още, че проблемът у нас не е безработицата, а че няма кой да работи. Разходите за чуждия работник са по-високи от тези за българския, защото те включват транспорт, държавни такси и квартира и никой няма да внася от вън, ако може да намери в България.
Председателят на АИКБ очерта три пътя за решаването на проблема с липсата на кадри у нас - промяна в системата на образованието, премахването на административните прегради на пазара на труда и миграцията и високо специализирани кадри да получават разрешение за работа без "пазарен тест".
На срещата бяха и другите предложения на Асоциацията - да се разшири списъка на дейности, които подлежат на сезонна заетост до 90 дни, като в него се включи и строителния бранш, както и да не се бавят процедурите по издаването на разрешителни за сезонна работа, за да не остава реколтата на полето.