Комисията за енергийно и водно регулиране излезе днес със становище по новия проект за Закон за водоснабдяването и канализацията, публикуван на за публично обсъждане на 10 юни 2024 г. на сайта на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и в Портала за обществени консултации.
Това е четвъртият проект на Закон за ВиК, публикуван за обществено обсъждане от МРРБ след предходните варианти от 2020 г., 2022 г. и 2023 г. Регулаторът излиза със становища по всички проекти, като не отчита в новия да са отразени отправените до момента критики от КЕВР и от други заинтересовани лица. Според комисията това нарушава съществени принципи на законодателния процес.
Припомняме, че в становището си към законопроекта от миналата година КЕВР поиска цялостното му ревизиране.
От регулатора определят предложението в законопроекта за разделяне на КЕВР и обособяването на нова Комисия за регулиране на ВиК услугите за необосновано. От комисията посочват, че не е представени мотиви, които да налагат такава необходимост. В становището се твърди, че към момента не са констатирани каквито и да било проблеми или затруднения при осъществяването на функциите на Комисията за енергийно и водно регулиране в различните сектори в рамките на единна административна структура.
От КЕВР допълват, че след проведени работни срещи на регулатора с представители на Европейската комисия (ЕК), отговарящи за изпълнението на българския План за възстановяване у устойчивост (ПВУ), става ясно, че не очакват разделяне на КЕВР, а изискват подобряване на нормативните и регулаторни изисквания, което може да стане чрез промени в Закона за регулиране на ВиК услугите.
Въпреки, че това е четвърти проект на ЗВиК, подложен на обществено обсъждане, в който се предлага разделянето на КЕВР и обособяването на отделни комисии за енергийно и за водно регулиране, за първи път в този законопроект са представени норми, представящи конкретния подход за предложеното разделяне. Извършеният преглед показва, че предложените текстове са неясни и противоречиви, както и ще породят значителни проблеми при тяхното прилагане. Ще възникнат съществени рискове пред бъдещата работа на двете комисии, с което ще се застраши не само регулирането на ВиК сектора, но и на дейностите в сектор Енергетика, посочват от КЕВР.
Оттам допълват, че в предложения нов проект на Закона за ВиК отново липсва анализ на прилагането на съществуващото законодателство, респективно не е представена адекватна визия за цялостното бъдещо развитие на ВиК сектора в Република България. С него не се осигурява изпълнението на решението на Народното събрание от 13.12.2019 г., изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост, както и на новите изисквания на ЕС, отразени в новите директиви за питейни и отпадъчни води.
В тази връзка в становището на КЕВР са направени редица конкретни предложения за изменения и допълнения на законопроекта, които следва да бъдат разгледани по същество от вносителя, ако се продължи процедурата по приемане на нов закон, вместо предложеното изменение на действащите нормативни актове.
От комисията са категорични, че е необходим сериозен обществен дебат за ролята и отговорностите на основните участници във ВиК сектора - независимия регулатор на качеството и цените на ВиК услугите, собствениците на публичните ВиК системи и възложители по договор, ВиК операторите и техните собственици (принципали).
До момента подобно обсъждане не е проведено. Същевременно е видно нежелание за провеждането му от страна на МРРБ - институцията, на която действащата нормативна уредба е вменила ангажимента за осъществяване на държавната политика в отрасъла водоснабдяване и канализация на национално ниво, посочват от КЕВР.
USD
CHF
EUR
GBP
